Явор Алексиев: В челото сме по емигрантски пари, но много млади не учат и не работят

      Публикувано на петък, 28 юни , 2019      1853 Прегледа     
Явор Алексиев: В челото сме по емигрантски пари, но много млади не учат и не работят

  • Интервю

– Движим се напред и нагоре като държава, но все не настигаме европейците. Не си харесваме и живота, пълним челните места в класациите по нещастие. Имате ли оптимистична теория, с която да обясните балканското ни черногледство и бъдещето ни в ЕС, г-н Алексиев?



– Българинът не бива да забравя едно – че Евросъюзът е елитен клуб, страните от който се нареждат сред най-богатите в света. Затова трябва да сме много внимателни и не толкова черногледи, когато се сравняваме с тях. Когато влязохме в ЕС, минималната ни работна заплата беше под 15%, а сега е над 30% от тази в Люксембург, където е най-висока в целия ЕС. Вярно, сънародниците ни, които работят за минимална работна заплата, остават над 2 пъти по-бедни от събратята си в Люксембург, но разликата между тях е 2 пъти по-малка след 2007 г. Сходни са показателите и за средната работна заплата. Така че тенденция на застигане на европейците има и тя е безспорна в почти всички показатели като стандарт на живот в България.

– Видима е обаче за вас и статистиците, не и за обикновения българин. Защо?

– Защото, откакто сме влезли в ЕС, по-бързо от средните доходи нарастват само тези на висшистите. Тази е причината някои показатели за неравенство да се повишават. Не е непременно нещо лошо, а по-скоро естествен процес, който е следствие от проблеми в образователната система, структурата на работната сила, в регионалното развитие.

– 6800 евро от БВП у нас се падат на човек от населението срещу 29 100 евро средно в ЕС. Това е 4 пъти по-малко, и очевидно недостатъчно, за да се превърне в нещо позитивно за нас. При какви обстоятелства нашата икономика трябва да заработи толкова добре, че да доближим средноевропейския БВП на човек?

– В страната ни вече има област, чието развитие е над средноевропейското

– София, БВП на глава от столичани е колкото средноевропейския, като пренебрегнем различията в цените, разбира се. Вземем ли обаче Северозапада, там напредъкът в последните 10 г. е минимален – 27-29% от средното за ЕС. Дори във втория по бедност в ЕС такъв район – Североизточна Румъния, вече са стигнали 36% от средния за ЕС БВП. Като цяло през последните 2 г. румънците постигнаха двойно по-висок от нас растеж. Тук можем да се похвалим само с райони с по-изразителен напредък, не като цяло.

– Какво ни пречи?

– Не ни достигат работна сила и квалифицирани кадри. Очаквам ситуацията да се подобри с улесняването на вноса на работна ръка от чужбина. Освен това при нас нещата се случват по-бавно по линия на ключови реформи като тази в съдебната система. В по-дългосрочен план трябва да се мисли и за реформи в образованието. Малка страна и с ограничен ресурс като нашата трябва да привлича повече инвестиции от чужбина. Това обаче не се случва през последните 2-3 години.

– Славим се като едни от най-масовите собственици на жилища в ЕС. Тук те са към 4 милиона, 84% от българите имат собствена къща или апартамент.

– На Запад е практика да живееш под наем. Докато в бившите соцстрани – да имаш собствено жилище. Българите сме 6-и в ЕС по население, което живее в собствени жилища (84%). Лидери са обаче румънците – 96%. Проблемът е, че в тези жилища живеят по няколко поколения и тази пренаселеност е видна и от данните на Евростат.

– Според статистиките 75% от българите живеят в градовете, а 34% – в шестте големи областни центъра – София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе.

– Много се говори за изчезването на селата, вече дори и на малки градове.

Но причината за всичко това не е от началото на прехода, а по-назад – 50-60-те години на миналия век. Ще видите по статистиките, че голямата част от изселването на селата започва тъкмо тогава, след колективизацията на земята. И след опитите за преструктурирането на икономиката от земеделска в индустриална, което кара хората да търсят препитание в градовете.Тъкмо тази е причината у нас, а и в други бивши соцстрани хората да притежават жилище и да се концентрират в големите градове. Това е и причината за по-ниската активност на селските ни райони от тази в ЕС. Заетостта в българските градове е по-висока от средната за ЕС, но тази в по-слабо населените райони е чувствително по-ниска.

– Данни на Асоциацията на собствениците на земеделски земи показват, че българите притежават най-силно раздробената земеделска земя в ЕС – обработваеми у нас са 38 млн. дка, които обаче са разделени на 25 милиона парчета, а собствениците им са 3,5 млн. Какво правим с тях?

– Повечето от обработваемите ни земеделски земи са в процес на окрупняване – това е пътят към по-добри условия за производство. Нужни са обаче още инвестиции, които да позволят едновременно печалба и конкурентни цени. Проблем е, че в началото на еврочленството приоритет в селското ни стопанство имаха техническите култури и това повлия негативно на животновъдството, овощарството – традиционни и типични за земеделието ни. Затова видяхме рекордни добиви на царевица, пшеница, слънчоглед.

– Щрих от портрета на съвременния българин е, че го издържат роднини на работа в чужбина, или получаващи заплата от чужбина на обща сума от 860 млн. евро, или около 1,7 млрд лв. годишно! По този показател сме на 4-о място в ЕС. Обратното – на опашката сме по изпращане на пари към чужбина – само около 9 млн. евро.

– Много българи работят зад граница, а семействата им са тук. Докато обратният поток е в пъти по-слаб и е трудно да стане по-голям заради разликите и равнищата в заплатите на Запад. Тези 1,7 млрд. лв. са важен източник на средства за българските домакинства. Грешно е обаче да се правят сравнения между този ресурс и преките чуждестранни инвестиции, както се е случвало по медии. Че парите от чужбина са повече от чуждите инвестиции в държавата, че работещите зад граница всъщност са водещият чуждестранен инвеститор и т.н. Голяма част от тези 1,7 млрд. лв. обаче подкрепят доходите на хората, отиват директно към потребление. Докато идеята зад инвестициите е дългосрочно създаване на богатство.

Има и друго следствие, което удря по т.нар. демотивирани млади, които нито учат, нито работят, нито търсят заетост, защото родителите им от чужбина ги издържат. Жалко, на фона на недостига на работна ръка.

– Делът на висшистките в България е по-висок от този сред мъжете, а са по-ниско заплатени. Какво правим срещу тази тенденция?

– Надявам се с мерките за вдигане на доходите на работещите в образованието, здравеопазването, социалните дейности, където повече от заетите са жени (в Европа между 60 и 80 на сто от заетите в тези сектори са жени), да решат частично този проблем. Предполагам, че в близките години и в образованието, както се случи в здравеопазването, все повече училища ще влязат в частния сектор. Това е условие за по-високи доходи.

– Едва по 2% от мъжете и жените са на непълен работен ден срещу 34% при жените и 9% при мъжете в ЕС!

– Поради по принцип по-ниските заплати у нас хората не виждат смисъл в тези форми на заетост, а липсват и традиции в тази посока. Но в IT компания студент на гъвкаво работно време може да изкара 1000-2000 лв. от къщи. Въпрос на умения, учене и квалификация.

– Какъв портрет на българина си съставихте от тези данни?

– Западните концепции за успеха на съвременния човек на пазара на труда все още не се прилагат или не работят в България. Българинът няма рефлекса да реагира на безработица с преквалификация, с по-нататъшно обучение за друга професия.

В момента в условията на рекордна заетост на трудоспособното население и почти рекордно ниска безработица държавата ни насочва повечето пари към субсидирана заетост. От това обаче няма смисъл. Тези пари трябва да се насочат към мерки и програми за създаване на трудови навици и култура на търсене на работа и продължаващо обучение не само сред безработните, а и сред работещите. Това е пътят българският работник да е по-конкурентен.

Първите стъпки в дуалното образование днес също са изключително важни да задържим младите в училище, особено от по-рисковите групи. 14-15-годишните в Германия, Австрия вече започват работа на тази възраст за по няколко часа седмично, получават възнаграждение за труда си веднага и тогава става по-лесно за образователната система да ги задържи. Тази практика трябва да стане реалност и у нас.



-Роден в София
-Завършил международни отношения и журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”
-Старши икономист в Института за пазарна икономика
-Главен редактор на сайта infograf.bg

Етикети:
Категория Интервю | 2019/06/28 последна редакция в 5:10 AM
Източник : Днес Плюс | Снимка : Google
1854 Прегледа
Коментари Добави Коментар



Подобни публикации

Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?

Изпрати статия

Спонсорирани връзки


УЕФА заплаши БФС с „най-тежките санкции“ Без дата за еврочленството на Северна Македония и Албания Франция блокира започването на преговори за членство в ЕС на Скопие и Тирана Великобритания ще трябва да предложи еврокомисар, ако остане в ЕС след 1 ноември Ричард Гиър и Слай се сбили за Лейди Даяна Наздраве с „Айляк“ Британската кралица: Брекзит на 31 октомври е приоритет за правителството Близо 80 души пострадаха в хода на демонстрациите за независимост в Каталуния Бойко Борисов призова Борислав Михайлов да подаде оставката като президент на БФС БИПИ изпрати 17 въпроса към номинирания за главен прокурор Иван Гешев New Aston Martin mid-engined supercar, baby Valkyrie and Lagonda SUV Александър Сано: Шофирането не е ала-бала, а е отговорност Как Южна Корея се бори срещу холивудските суперпродукции Новите технологии променят мисленето на бизнеса Малките навици, които съсипват зъбите ни Tax Return – Как да си върнете таксите ако работите в строителството?
Наздраве с „Айляк“ BG Лондон

Наздраве с „Айляк“

Жоро Христов създаде първата българска крафт бира, която се изнася във Великобритания Познавам Жоро Христов от около 5…

Tax Return – Как да си върнете таксите ако работите в строителството? BG Лондон

Tax Return – Как да си върнете таксите ако работите в строителството?

Струмен Паунов Alex Development  07786 967299 www.alexdevelopment.co.uk Благодаря за въпроса. Ако работите в строителството в Англия най-вероятно Вие…

Гоген в изложба и документален филм през октомври BG Лондон

Гоген в изложба и документален филм през октомври

‘Кога ще се ожениш’ е картината, държаща рекорда за най-скъпа творба, която някога е била продавана. Сумата от…

Парченца живот BG Лондон

Парченца живот

Пролет, предпоследен ден, последен ден… Лято, първи ден, втори ден…за някои е горещо, за други – прохладно, че…

Да вдишаш и издишаш BG Лондон

Да вдишаш и издишаш

Заспиваш. Вдишваш и издишваш. Събуждаш се. Вдишваш и издишваш. Работиш. Почиваш. Спиш. Ядеш. Обичаш. Мразиш. Вдишваш и издишваш.…

Black Friday BG Лондон

Black Friday

Стана така, че вече не е нужно да се чака Черния петък, за да си купи човек телевизор…

Спонсорирани публикации

BGM TV

Популярно в BGM TV

London, England – Kensington Gardens

7851 Прегледа

A walk through London, England that includes stops at Kensington Gardens, Hyde Park, Buckingham Palace and Westminster Abbey

Последно добавени в BGM TV

490 Прегледа

Mercedes-AMG A35 2020 review

Royal

Актуална информация за кралскoто семейство във Великобритания

Лайфстайл

Начин на живот

Матрица

Всичко за новите технологии

Спорт

Aктуална спортна информация от страната и света.

Свежо

Интересни и любопитни новини

Коли

Из света на колите

Здраве

Всичко за вашето здраве. Здравни съвети, алтернативна медицина и билки