Надолу и после накъде

      Публикувано на петък, 30 август , 2019      842 Прегледа     
Надолу и после накъде


И като се засили и запрепъва да бяга, не успя дори дувара да прескочи. Задните части натежаваха, а уплашено сърце не даваше и секунда спокойствие. „Бягай, бягай..“ – викаше то отвътре – те не те заслужават, докато не преминеш през девет планини в десета, не спирай.“ Окуражен вътрешно, малкият човечец надяна бързоходките и се впусна стремглаво да пребори стената. Успя. Страхът го преобърна със салто и той мигом се озова от другата страна.





„Брей какво нещо са другите, искат да те спъват на всяка крачка, не ти дават възможност да се изявиш, а когато ти се отвори възможност, правят всичко по силите си да те игнорират, по-лошо – да ти вземат паничката.“  – такива мисли се прескачаха паралелно с неговите бързи крачки и още повече ускоряваха вътрешния механизъм за самозащита.

Малкото човече нямаше как да стане по-голямо с такъв товар в главата си. То непрекъснато си пожелаваше да е по-бързо и от вятъра, за да не може никой да го стигне. И когато избяга достатъчно, щеше да помисли за себе си и да започне отново да реди картите на живота си.

Въпроси като: как пък не им омръзна да се вживяват в моя образ, дали да се върна и отново да ги заприказвам.. дрънчаха като монети, когато изпразваш касичка със спестявания.

Той ще си направи заешка дупка и няма да позволи никой да я прекрачи. Как ще си живее тогава – доволна мисъл се прокрадна и стопли за стотна от секундата претръпналото заешко сърчице. Стоп. Не сега. После. Като стигна. Утре. Или когато.

Ох, този камък откъде се взе? Не вижда ли, че бързам. Ами ако не успея? Боли ме кракът, не мога да бягам. Виждам сенки. Сигурно ме преследват. Искат да ми вземат душичката. Защото съм най-добрият. Да ме затрият. „В Русия съм.“  Беж, краченца, да бягаме.

Никой не го гонеше, никой дори не му мислеше злото, пък той бягаше.

Бягаше от малките си мисли и големите си страхове. От малките си „давам от себе си“ и големите „какво ще получа“. Бягаше още от малките си топки и големите очи на недостигнатото.

Надолу, надолу и евентуално после наляво, но не е много сигурен.

Така мислеше малкият човек и пак не беше сигурен.



Филипина Храброва за БГ Медия Лондон

Етикети:
Категория BG Лондон, Вестник e-Вести, Споделено | 2019/08/30 последна редакция в 4:44 PM
Източник : | Снимка :
843 Прегледа
Коментари Добави Коментар



БГ Медия - Медия за Българите в Лондон

Подобни публикации


Живот и Работа в Лондон - Често задавани Въпроси

Актуална и полезна информация за Българите във Великобритания. Новини за Българите в Лондон. Списък с най-често задаваните въпроси за намиране на работа във Великобритания. Полезна информация при подготовка на документи за работа и престой във Великобритания.


Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?

Изпрати статия

Спонсорирани връзки