‚Да си призная, много обичам да правя нещата наопаки, различно, по моя си начин, дори не е нарочно, както си мислят ‚големите‘, харесва ми да казвам ‚не‘, да „опъвам нерви‘ . – споделяше чувствата си пред група ‚възрастни‘ лалета мъничко момиченце на не повече от 7 години, чувствайки ‚господарската си 7-годишна‘ сила.
Беше в средата на пролетта, лалетата почти си отиваха, дъждовете все още /не/гостоприемно домакинстваха, слънцето навестяваше земните по собствено решение.
И ако всички се сърдеха и недоволстваха, то детето не се вълнуваше от такива дреболии. Без да познаваше живота в детайли и с всичките му изисквания, за него всеки нов ден беше ново изживяване без компромиси.
Всичко това беше видяно от кукувицата, която впечатлена от мъдростта на момиченцето, сподели на бухала. ‚Нали е прелестна!‘ – нареждаше тя. – бих си я взела в гнездото да си играе с моите кукувичета, но е твърде големичка‘. Бухалът, както се очакваше, мъдро закима и каза само, че хората, ако бяха по-търпеливи и не толкова технологично заети, щяха да усещат нещата по подобен начин. Щяха да си говорят и с лалетата, и с дърветата, и с полетата. ‚Ние сме очите на природата и затова виждаме и усещаме ставащото, бетонът и жиците повредиха слуха на хората. Виж, децата са друго нещо. Онези, които не се оставят на мощното течение, не бива да бъдат пречупени‘.
Кукувицата не беше толкова мъдра, за да разсъждава задълбочено, но смяташе, че дори самото забелязване на нещо различно, си показваше, че и тя има очи за това. Нали и нея така я пренебрегваха. Но пък никак не й се занимаваше с това да дава обяснения що за птица е. Бухалът говореше с нея. Беше достатъчно. Тя продължи да наблюдава случващото се, защото беше интересно и ярко.
Момиченцето се беше заело да почиства красивите роклички на лалетата, защото смяташе, че те трябва да продължават да бъдат красиви, независимо че напускат този свят. Щяха да се възродят отново за живот следващата година и те трябваше да мислят само за това, че правят света красив. ‚Аз ще бъда по-голяма, но пак ще се радвам да ви видя така, както и сега. Ще правя салта по полянките и ще броя птиците по дърветата, ще ви дочакам намусено слънчева или лунно усмихната, с рокля на гущери или с пижама на тиквички.‘ – редеше 7-годишната господарка на живота си.
И осем не е лошо число, и 9 , и 10, 20, 30, 50… ще се срещаме на кукувичата поляна, ще ви оправям рокличките, ще си шием шарени копчета на пелерините, ще правим пакости със зайчетата и ще казваме ‚не‘ на учителя по математика.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон
Актуална и полезна информация за Българите във Великобритания. Новини за Българите в Лондон. Списък с най-често задаваните въпроси за намиране на работа във Великобритания. Полезна информация при подготовка на документи за работа и престой във Великобритания.
Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?
БГ Медия Лондон е млада, динамично развиваща се, полезна и различна глобална дигитална, мултиплатформена кросмедия от и зa Българите в Лондон.
