292 Прегледа


Коментари
Коментирай

Кукувиче лаленце


неделя, 13 май , 2018 | Етикети # # # | 292 Прегледа | Категория BG Лондон


‚Да си призная, много обичам да правя нещата наопаки, различно, по моя си начин, дори не е нарочно, както си мислят ‚големите‘, харесва ми да казвам ‚не‘, да „опъвам нерви‘ . – споделяше чувствата си пред група ‚възрастни‘ лалета мъничко момиченце на не повече от 7 години, чувствайки ‚господарската си 7-годишна‘ сила. „Мили красоти, аз не правя нищо лошо, обичам всички мои пориви‘  – продължаваше тя, а гората от цветя, кимаше ли, кимаше.


×
Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

Беше в средата на пролетта, лалетата почти си отиваха, дъждовете все още /не/гостоприемно домакинстваха, слънцето навестяваше земните по собствено решение. Изобщо всичко над заминаващите си лалета, но пък все по-зелените дървета и треви, си правеше каквото си иска. Точно като момиченцето. И ако всички се сърдеха и недоволстваха, то детето не се вълнуваше от такива дреболии. Без да познаваше живота в детайли и с всичките му изисквания, за него всеки нов ден беше ново изживяване без компромиси.

Всичко това беше видяно от кукувицата, която впечатлена от мъдростта на момиченцето, сподели на бухала. ‚Нали е прелестна!‘ – нареждаше тя. – бих си я взела в гнездото да си играе с моите кукувичета, но е твърде големичка‘. Бухалът, както се очакваше, мъдро закима и каза само, че хората, ако бяха по-търпеливи и не толкова технологично заети, щяха да усещат нещата по подобен начин. Щяха да си говорят и с лалетата, и с дърветата, и с полетата. ‚Ние сме очите на природата и затова виждаме и усещаме ставащото, бетонът и жиците повредиха слуха на хората. Виж, децата са друго нещо. Онези, които не се оставят на мощното течение, не бива да бъдат пречупени‘.

 

Кукувицата не беше толкова мъдра, за да разсъждава задълбочено, но смяташе, че дори самото забелязване на нещо различно, си показваше, че и тя има очи за това. Нали и нея така я пренебрегваха. Но пък никак не й се занимаваше с това да дава обяснения що за птица е. Бухалът говореше с нея. Беше достатъчно. Тя продължи да наблюдава случващото се, защото беше интересно и ярко.

 

Момиченцето се беше заело да почиства красивите роклички на лалетата, защото смяташе, че те трябва да продължават да бъдат красиви, независимо че напускат този свят. Щяха да се възродят отново за живот следващата година и те трябваше да мислят само за това, че правят света красив. ‚Аз ще бъда по-голяма, но пак ще се радвам да ви видя така, както и сега. Ще правя салта по полянките и ще броя птиците по дърветата, ще ви дочакам намусено слънчева или лунно усмихната, с рокля на гущери или с пижама на тиквички.‘ – редеше 7-годишната господарка на живота си.

И осем не е лошо число, и 9 , и 10, 20, 30, 50… ще се срещаме на кукувичата поляна, ще ви оправям рокличките, ще си шием шарени копчета на пелерините, ще правим пакости със зайчетата и ще казваме ‚не‘ на учителя по математика.

 

Филипина Храброва за БГ Медия Лондон



Етикети:
Категория BG Лондон, Вестник e-Вести, Споделено | 2018/05/13 последна редакция в 1:48 PM
Източник : | Снимка :
293 Прегледа
Коментари Добави Коментар
Реклама

Коментирай с Фейсбук

Ако сте харесали тази статия, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook , Twitter и Google, или да използвате нашия RSS фийд канал, за да четете винаги най-важните новини за Лондон, Великобритания и света.