Да се изгубиш в лятото

date_range вторник, 13 юни , 2017 person_outline Филипина Храброва
equalizer 362 Прегледа  | comment Коментари
Споделяне

Не беше отдавна, когато дъждът се разписваше, подписваше, дописваше, написваше и чертаеше своите драсканици.

Даже беше вчера. И предния ден, и по-предния. И всеки прокраднал се, незнайно как, НЕ светъл ден пред очите ни.

То се чудеше какъв почерк да избере та да му обърнем внимание.

То не беше ръкописно, то не беше печатно, пробваше се като първолак, опитваше замаха на министър, наклон наляво удебелено, наклон надясно ситно и вталено, остро и завито, над реда и с краснопис, под реда със завъртулки. Пробваше всичко, като клоун пред детска аудитория. Това беше вчера. Или предния ден. Не помня. Защото не ме интересува. Може и да е утре. И на следващия ден. И да не иска дори да спира. Ама кой през лятото мисли какво ще е, ако…някога…евентуално.

Каквото иска да прави. Ако ще да се ядосва, да гърми и святка. Каквито и езици, пардон почерци да владее, си е само дъжд. Използвам го като криво огледало и му се плезя и подскачам. Ако някой път ми хареса компанията му, тихо се оглеждам в него, бе да му позволявам да ме разиграва много-много.

Сега обаче е юни, слънцето високо горе, нощите къси, дрехите още повече. И това време няма да се повтори повече тази година. До следващата има много още. Чудя се къде да се изгубя. Съвсем съзнателно. Дали да не направя къщичка на някоя огромна стара липа, докато ароматът сега е по-силен дори от любимия ми парфюм, от който нямам нужда в този  момент. Липов чай сред липов аромат. Приказно юнско. Обичам чай, нямам нищо против и английския, но точно в този издебнат миг, липовият е в кралска позиция. Шпионирам си лятото и искам да бъда нахална. Нека някой ми забрани.

Дали също така да не превзема някое черешово дърво. Избирам по-висок клон, но и не много тънък, за да ме издържи. Заемам позиция, откъсвам черешата, изяждам я и си правя състезание със себе си колко по-надалеч ще изплюя костилката. В детството го правехме, няма как да съм забравила. И клони сме чупели, и в коприва сме падали, и пак не сме се отказвали. И дъжд да ни подгони, лято е.

Или пък да нападна някоя ягодова плантация. Няма да се лакомя много, набирам набързо една кошница и се скривам зад някой храст на сянка. Правя си пикник. Нареждам салфетки, за да ми е красиво. Разпръсквам листенца от цветя по постелката, а на ягодите отива шампанско. И за това съм помислила. Пластмасовите чашки от комплекта за пикник са очаквали този момент дори повече от мен. Като че ли успях да избягам. Един шипков храст се навърта наоколо, но не е досаден, леко се накланя от вятъра и ме пази от слънцето. И се замечтавам, защото предстои най-сладкото през този и другия месец.

Нещо лилаво и много уханно. Главозамайващо и пленяващо погледа. Така, че да потънеш в редовете… лавандула. В най-ароматния летен капан. Моята черешка на тортата, заслужила си чакането цяла година. Шмугвам се в лилавата й рокля и простирам мислите си по полето. Не давам обещания за чакане, но здраво прегърнала момента-пик, не чувам и не виждам нищо друго.

И нека да вали порой. Изгубването е за моя сметка.

 

Филипина Храброва за БГ Медия Лондон

Коментирай с Фейсбук
Споделяне

Намерете ни в Google+

monetization_on Реклама

Спонсорирани публикации

Реклама

Най-Четено

Реклама

web БГ Медия Лондон - Актуални новини за Великобритания и Лондон, безплатни обяви в Англия, вестници и списания в Англия