д-р Мила Маева, ИЕФЕМ-БАН
От ХVІІІ в. насам Островът играе ролята на особен вид ˮразпределителен центърˮ на икономическата емиграцията към страните от Британската общност (Австралия, Нова Зеландия, Канада и др.), както и към САЩ. Информацията в британските архиви показва, че в пътническите списъци на корабите, напускащи английските пристанища, има голям брой българи (обикновено в трета класа броят им е поне 10 души), насочващи се към Северна и Южна Америка, а трагично известният “Титаник” е само един от примерите.
Моето проучване откри едва 29 българските граждани (или пристигнали от територии с преобладаващо българско население) (16 българи, 12 евреи и 1 арменец), които получават британско поданство в периода от 1878 до 1940 г.
Има данни и за български моряци, пътуващи под британски флаг, или участници в театрални трупи.
Преброяването от 1861 г. споменава Михаил Михайлов (род. 1838 г.), търговец на памук, който живее в Манчестър заедно със съпругата и дъщеря си. По това време там е и Хараламби Лефтеров (род. 1833 г.), търговец от Търново и управител на търговската кантора „Камбурови&Лефтерови”. Той живее заедно със съпругата си Мария (род. 1841 г.) и четирите си деца, две от които са родени в Англия. При тях е и брат му Теодор (род. 1853 г.), който по това време учи в университета в Манчестър. След завършването си Теодор се прибира в родината си, където открива читалище в малкото търновско село Михалци, развива активна революционна дейност и по времето на Априлското въстание е убит в Дряновския манастир.
Друг български търговец, който има бизнес в Манчестър, в този период е Йордан Марко Вълчов, получил британско гражданство през 1870 г. Макар да не бяха открити сведения за неговия живот в Англия, появиха се данни за банкрут на търговската му фирмата през 1882 г.
Броят на българските търговци в Манчестър през втората половина на 19 в. е толкова голям, че Марко Балабанов се среща с тях през 1876 г. с цел да получи финансова помощ при организиране на Априлското въстание.
Интересен е примерът на българите Велизар Велико (или Велко) и Венчан Христови, синове на първия избран кмет на Варна, които основават клон на семейната им търговска къща в Англия. “Велико Христов и Синове” се занимава с търговия с желязо, мед, кокс, кафе и пипер, транспортирани до Малта, Гърция, Турция и България.
Британските архиви дават и информация за смесени бракове между българи и англичани. В повечето случаи българи се женят за англичанки, а обратното е почти рядкост. Сред изключенията българки да сключват брак с англичани през този период може да се посочи бракът на Веселка Бретон, род. 1882 г. Тя се омъжва за Нортън Бретон, а синът им се ражда в България. Британското преброяване от 1911 г. заварва семейството в Лондон, където вече е родена и дъщеря им.
Примерите за смесени бракове между българи и англичанки са многобройни и преобладаващи. Интересен е случаят на семейството на Георги Ангелов (род. 1866 г.), което живее в Хакни, Лондон. Георги сменя много работи – от търговски чиновник, през счетоводител на свободна практика до политически агент през 1911 г. Синът му Клоуд е сержант в кралските въздушни сили по време на Първата световна война, служил в Галиполи, Египет и Франция. Той загива по време на полет през 1918 г. и получава посмъртно кръст.
В периода след 1878 г. и особено в началото на ХХ в. значително се увеличава броя на българите, които работят или живеят в Англия. В повечето случаи става въпрос за икономически емигранти, които са наети в различни фабрики и заводи в големите английски градове. Такива са Лазар Иванов от Етрополе, работник в мините в Североизточна Англия, и Георги Шипаров (род. 1883 г.) от София, градинар в югоизточната част на страната. В дома на семейство Лайнсман в Кенсингтън, Лондон, като прислуга живеят и работят седем българи от София.
В началото на 20 в. вече започват да се появяват и сведения за жени, които са помощници в частни домове или училища, сестри или фелшери. Като примери могат да се посочат Стефани Караджов, която е прислужница в училище, или Ружа Атанасова, сестра в болницата “Св. Томас” в Лондон.
Изследването показва, че информацията за броя на българите в края на 19 и началото на 20 в. е доста разпокъсана и неточна. Те са водени преди всичко от икономически мотиви и малкият им брой позволява поименно да се проследят. Повечето от тях са търговци и допринасят за преноса на стоки между България и Англия. След възстановяването на българската държава, живеещите в Англия българи, стават част от националната пропаганда в чужбина и участва в различни политически лобита в Англия с оглед получаване на различни привилегии на страната или намаляване на негативите, особено след Първата световна война.
Актуална и полезна информация за Българите във Великобритания. Новини за Българите в Лондон. Списък с най-често задаваните въпроси за намиране на работа във Великобритания. Полезна информация при подготовка на документи за работа и престой във Великобритания.
Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?
БГ Медия Лондон е млада, динамично развиваща се, полезна и различна глобална дигитална, мултиплатформена кросмедия от и зa Българите в Лондон.
