Правеха засади, умъртвяваха цветя, подливаха вода, окалваха всичко наоколо.
Вените по слепоочията им изпъкваха от напрежение. Искаха мъст, желаеха кочината си неприкосновена. Изпитваха неразбираема за нея форма на насилие, несъществуваща в нейния свят.
Сякаш не искаха очите им да свикнат с яркостта и чистотата на звездата. Хилядите миниатюрни бляскащи по нея искрици пречеха на и без това слепите им за светлината очи. Смятаха, че като потъпкват треви и звезди, ще властват сами над себе си. Безумието им стигаше дотам, че искаха да замерят, стрелят, бият, намушкват, душат. Без да им пука, че са родени от свята майка. Те забравиха, че са хора. Единственото, което ръководеше болните им мозъци, беше скверност. Те, грозните и лошите, се гнусяха от изумруди и бисери, от течаща вода и планински въздух, от лунен прашец и слънчев лъч. Те я искаха смазана, не се смущаваха от нищо. Матрицата ги беше превърнала в прилепи. Искаха си лепкавите пещери, калните води и жълтите очи. Искаха да висят, не да танцуват и летят.
А малката балерина, точно обратното, искаше само да танцува, да прелива от щастие и да раздава. Да прелитаи да се радва на благословията живот. Защото там, на нейната звезда никой не се чувстваше доволен, че някой е болен, уморен или нещастен. Никой не потискаше никого, радваха се на успехите си, помагаха си в нужда, подаваха си ръка и се здрависваха сърдечно. Сърцата им бяха топли, а душите волни. Не се поставяха в рамки и дишаха. Не протестираха, защото нямаше защо. Цветното мислене не пречеше на никого. Защото, дори и да мислеха различно, мислеха в цветове. А цветовете са много.
Елфове и балеринки нямаше как да съжителстват с чудовища и зверове. Звездите са на небето, прилепите в пещерите. Ах, колко много искаше тази мъничка крилата танцьорка да се върти над земните тревички и да прави вълнуващи пируети. Знаеше, че хората имат проблеми и желаеше само да ги докосне с магичната си пръчица, да пусне музикалната си кутия, а те да се вторачат в нея и да мечтаят. Щяха да забравят за т.нар. си проблеми (тя много не разбираше тази дума, само чувстваше, че има какво да им даде, за да се усмихнат), щяха да посрещнат годината с взор към нещо ново и красиво.
Тя не знаеше, че тези хора страдат. Толкова снишени и примирени, толкова отровени и искащи да отравят. Поели по грешна посока, те не се интересуваха дори от себеподобните си. Искаха да мачкат.
Помогни им, балеринке, ти можеш. Стани от земята, прескочи легена с помията. Колкото имаш сила, използвай я. Измий им очите, не се оставяй на посятата в сърцата им злоба, напръскай навсякъде. Все ще ги докосне някога и ще се сетят, че като са се появили на този свят са били прегърнати. Помогни им, искрице, разпери крила и прелети между тях, дано разберат, че новата година е дошла и ги чака за добрини. И тя ще мине, но важното е как. Помогни им, сестрице, да се извисят над дупките, защото където слънцето огрява, е топло.
Сбъдни ги, балеринке, пожелай им да бъдат добри.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон
Актуална и полезна информация за Българите във Великобритания. Новини за Българите в Лондон. Списък с най-често задаваните въпроси за намиране на работа във Великобритания. Полезна информация при подготовка на документи за работа и престой във Великобритания.
Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?
БГ Медия Лондон е млада, динамично развиваща се, полезна и различна глобална дигитална, мултиплатформена кросмедия от и зa Българите в Лондон.
