384 Прегледа


Коментари
Коментирай

Живот на няколко струни


неделя, 8 април , 2018 | Етикети # # # | 384 Прегледа | Категория BG Лондон

ВАШАТА

Реклама тук

Разбери повече

Изсвири първа струна. Това беше бялата цигулка, която разказваше Един живот.


×
Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

Толкова виталност имаше в този звук. Добър старт. Някой се появи на бял свят. Тя се появи. Приказно красиво. Вярно в болка. Но така започва всичко. Радостни и изпълнени с благодарност погледи я накараха да разбере, че появата й е висша благодат. На по-късен етап щеше да узнае, че колкото и ЛОШО да има около нея, около всеки, толкова ДОБРО е да живееш. Не всеки има този шанс. Но всеки родил се, умира.

Втора струна на бялата цигулка.

Дори когато проходи, не й беше трудно. Цялата вселенска любов беше изсипана върху нея. Имаше кой ръка да й подаде, имаше кой да я придържа, правейки крачки от мама до тати и обратно. Ожулените крачета не бяха неин проблем. Може и да поплакваше, но нали после нямаше да си спомня. Мама, да.

Трета струна. Щастие.

Първи учебен ден. Какво вълнение, колко жизнерадост, пак щастливи лица, отново топла загриженост. Животът е прекрасен. Не знаеше какво точно е, но се чувстваше добре с цялото това отношение, с всички подаръци, които получаваше. Искаше шоколад, не прекаляваше, татко й никога не й отказваше. Ако знаеше само какво я очаква, никога нямаше да пожелае детството да свършва. Щеше да си иска скромния живот.

Поредна струна. Копнежи.

Училище, университет.. всичко следваше някак без спънки. Познанства, приятели, събирания. Нормалните неща, съпътстващи едно израстване. Семейството си я обичаше безусловно. Волна и свободна с изборите в живота си, вървеше уверено напред. Можеше да бъде оприличена като добре гледано цвете, събрало в себе си всички семейни очаквания. Имаше и тревоги, но отново не бяха нейни. Зад всяко разболяване, пътуване или дните, в които я нямаше, туптяха тревожно едни други сърца. Родителски.

Струна Дъга.

Какво ли би направила, ако знаеше, че Краят, за който всички сме наясно, но винаги неподготвени за настъпването му, щеше само да й щракне с пръст и на 3 да я изпрати като топка в баскетболен кош само след 22 години дихания. Всъщност от 1 до 3, колкото и кратко да беше времето, тя щеше да попита: Как така, Господи, избра мен? Нямаше да настоява дълго за отговор, защото на Неговите решения сме неподвластни. Тя разбра, Той нужда от нея в Небесното царство. Смирена, притихнала, без сили, тя едва държеше четката за последни щрихи живот.

Финална струна на бялата като платно цигулка.

Да, болка раздираше крехкото й тяло, но една друга болка, повече от разкъсваща – състаряваща, ограбваща, опустоши хората, които биха заменили живота си за нейния. Такива сделки обаче нямаше. Погребаха плът от плътта си. Колко ли сила се иска да не легнеш до нея в студената земя и просто да затвориш очи. Не става. Един друг живот щеше да ги спаси и да им помогне да превръщат всекидневно болката отново в любов.

Тя не искаше братчето й да носи тежестта на тази огромна загуба. Колкото й да беше кратко времето, тя успя да си обещае, че ще ги наглежда Точно преди да угасне и последната светлинка пред очите й, тя подаде искрата на майка си.

Така бялата цигулка пое по друг светъл път, с нови струни. Беше готова да възкръсне в нечие друго сърце. И да продължава да разказва животи.

 

Филипина Храброва за БГ Медия Лондон



Етикети:
Категория BG Лондон, Вестник e-Вести, Споделено | 2018/04/08 последна редакция в 11:11 AM
Източник : | Снимка :
385 Прегледа
Коментари Добави Коментар
Реклама

Коментирай с Фейсбук

Ако сте харесали тази статия, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook , Twitter и Google, или да използвате нашия RSS фийд канал, за да четете винаги най-важните новини за Лондон, Великобритания и света.