Излизането на Великобритания от ЕС може да донесе нов „златен век“ на Испания или поне да засили влиянието и на Стария континент, макар и пред това да има някои препятствия.

Това пише Фредерик Щудеман за в. „Файненшъл таймс“ броени месеци преди обявената за Брекзит дата 29 март.

Според него, докато в Лондон водят ожесточени дебати как ще изглежда животът извън ЕС, за европейските столици дискусията е какво да очакват, когато британците вече ги няма на масата.

Великобритания бе сред неформалните „три водещи“ държави заедно с Франция и Германия. Ще заеме ли обаче някой мястото и? Според Марк Ленард от Европейския съвет за външна политика „има видима промяна в баланса на силите“ и „различни хора искат да запълнят вакуума“.

Предимствата

Испания не участваше кой знае колко в европейския дебат в последните години заради сериозните си вътрешни икономически и други проблеми. Новото правителство и шансът, отворен от Брекзит, обаче може да промени това, пише FT.

Вестникът изтъква, че страната „може да предложи много“.

Испания „остава сред малкото енсутиасти за европейския „проект“; политиката и не е помрачена от популизма, променил разговора на други места; има опит от първа ръка с миграцята и това и дава силен глас за най-голямото предизвикателство в ЕС днешно време“.

Освен това заради „имперското си минало“ има поглед върху света като този на Великобритания – търговски връзки с Латинска Америка и добро разбиране за отношенията на Европа с Африка.

Премиерът Педро Санчес също е подходящ, тъй като говори езици (сред тях английски), а това не можеше да се каже за голяма част от предшествениците му.

Смята се, че той симпатизира на визията на Макрон за бъдещето на Европа. Ако реши да търси такава лидерска позиция, ще му помогнат противоречията, създавани от кабинетите в Италия и Полша – съперници, чиито политики обаче ги отслабват на европейската сцена.

Спънките

Вътрешните проблеми като Каталуня обаче биха осуетили подобни намерения, тъй като Мадрид трябва да се съобразява с европейските си партньори (а не да търси ръководна роля сред тях), ако иска подкрепата им с кризата.

Испанският тип еврофилия освен това е остарял в съвременна Европа и възгледите и за съюза отдавна са изоставени от партньорите.

По-вероятно е Мадрид да стане част от по-голяма група, оформяща бъдещето на ЕС след Брекзит, смятат събеседниците на „Файненшъл таймс“. „Малка стъпка към нов „златен век“ на испанското влияние“, но все пак е стъпка.“