1786 Прегледа


Коментари
Коментирай

Време за живот


понеделник, 11 юни , 2018 | Етикети | 1786 Прегледа | Категория BG Лондон


Непознат за мен Глас: „… оплакваш се, че нямаш време да живееш, а знаеш ли какво е. Я, спри да се ожалваш, яхни велосипеда и давай, накъдето ти видят очите.

О, зима е, и какво от това. Валяло сняг, било студено, друго не можа ли да измислиш. Нещо все ти пречи да живееш…“


×
Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

Познат за мен Глас: Ти пък какво разбираш? Само знаеш да даваш съвети. Ела да видиш лесно ли е. Ами зима е, да, не ми се излиза. Ще се разболея.

НМГ: Как ще се наслаждаваш на летните ласки като не си усетил ледения полъх край ушите си, не са се зачервили бузите ти, докоснати от студения вятър, не си падал върху снега, не си се подхлъзвал по леда…

ПМГ: Ама ти, вярно, знаеш само да мърмориш. Стига си опявал. Остави ме да живея.

НМГ: Именно това казвам. Не можеш да живееш. Интересно ли ти е, когато си сам, когато мислите не признават ред в главата ти, когато си задаваш въпроси и не винаги можеш да си отговориш веднага, когато се страхуваш да започнеш нещо… Имаш ли време за себе си, изобщо? Или мързелът е обхванал всички допирни точки със света?

ПМГ: Живея по мои правила, не допускам нищо и никой. Не искам да ми е студено. Ще се свия и ще чакам да стане топло. Не желая да ми казваш какво е добро за мен. Като се почувствам комфортно, ще се покажа из под черупката си.

НМГ: На всичкото отгоре си и страхливец! Не признаваш цветове, не чуваш говора между хората, жуженето на пчелите, не виждаш облаците как се движат, да не би случайно да завали и да намокри прокъсаната ти душа… страхливите нямат сили да се борят, разбираш ли какъв си?

ПМГ: И какъв съм? Да се чувствам все виновен, че не съм като теб? Не искам даровете на природата, разбери. Скучно ми е. Тъпо ми е. Никой не ме разбира. Всички са едни… ама какво да ти разправям. Все мен обвиняваш за всичко.

НМГ: Не те обвинявам, просто ти желая да живееш. Време за живот. Твой. Имай това, което много хора нямат. Имай себе си. Покажи усмивката си. Излез от срамежливия си поглед. Хвърли безизразността някъде назад. Облечи се в цветове. Живей. Радвай се, раздавай се, можеш и да спечелиш.

ПМГ: Ама ти наистина ли, не се шегуваш? Ох, как ми се иска, но ме е страх. Ами ако само аз давам? Глупак ли ще бъда тогава? Раздвоявам се така, какво да сторя, объркан съм.

НМГ: Объркан си, защото си забравил, че имаш сърце. И какво като даваш само. Давайки без да очакваш, ти пак даваш на себе си. Именно това хората забравят. И са нещастни цял живот. Стигни звездите, помечтай, влюби се, разлюби, не се страхувай. Имай всичкото време на света. Не само за теб, а и за другите. Действай, не се покривай. Изпъчи гърди и се удивлявай. Дишай и вярвай. Всяка секунда е заредена с живот. Зиме, лете, студено, топло, дъждовно, слънчево – ти бъди щастлив. Просто живей. Без да гледаш часовника. Тик-так, тик-так, времето не спира, и ти не спирай. Не чакай. Времето е за живот.

….Непознатият за мен глас вече беше познат…

Филипина Храброва за БГ Медия Лондон




Категория BG Лондон, Споделено | 2018/06/11 последна редакция в 11:00 PM
Източник : Вести Лондон | Снимка : Google
1787 Прегледа
Коментари Добави Коментар
Реклама

Коментирай с Фейсбук

Ако сте харесали тази статия, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook , Twitter и Google, или да използвате нашия RSS фийд канал, за да четете винаги най-важните новини за Лондон, Великобритания и света.