Витринна история

      Публикувано на петък, 29 ноември , 2019      1075 Прегледа     
Витринна история


Облегнах се леко на една красива витрина и започнах да си разказвам приказки от десетина хиляди и една нощ. Не бързах, имах всичкото време на света. А и витрините в Лондон също нямат край. Наместваш се мислено в някоя и започваш пътешествието си в нейната история. Намираш любимите си герои и им заразправяш какво ти се е случило през последната, а и през всичките години досега. Докъдето ти стига паметта.





Започват безразборно да изникват ситуации, картините стават по-цветни и ярки, темите също щурмуват главата и я захвърлят във все по-динамично засукани истории и сюжети. Нямаш време да дишаш. Хората около теб са герои в пиесата, която пишеш. Улиците, магазините, театрите, автобусите са идеалната сцена за непрестанно валящите като дъжд идеи. И понеже нямаш време да запомняш, разказваш, прехвърляш се от една история в друга, сменяш декора, актьорите и се преселваш в нова, още по-вълнуваща новела.

Следващата витрина е в друг нюанс. Земните цветове малко по малко се преобразяват и превръщат в светли и блещукащи светлини. Запалват въображението, сгряват тялото, умът се настанява в някой слънчев оазис и продължава да пише.

 

В един момент без дори да се усетиш тъгата леко се прокрадва и става малко снежно и виелично. Пръстите замръзват, но писалката продължава упорито да разказва за някаква притаена несбъднатост. Тя може да се промени само, ако на секундата откриеш добро и погледнеш звезда в небето. Едно детенце като насън покрай теб обяснява, че Замръзналото кралство е замръзнало, защото хваща като в капан доброто и не го пуска докато ледът не се разтопи. А там, както знаем, ледът ме се разтопява.

 

Бам! И как едно дете ще знае това, а ти не. Изведнъж няма вече несбъднатост. Пръстите се стоплят, писалката не драска сковано върху листа, витрината се изпълва с още по-ярки коледни светлини, канелени пръчици, в добавка – топли и добри мисли, пожелания и хармония.

                                                    –

Продължих да зяпам витрината пред мен. Да тръгнеш по улиците на града си е само по себе си коледен подарък за ума.

А аз стоя и не смея да мръдна. Тръгвай вече – Малката кибритопродавачка драсна още клечка и ме отпрати.

Във витринните истории. През декември. В Лондон. В Коледната песен на Дикенс.                                                Дори изстрелите не променят сътвореното.

Филипина Храброва за БГ Медия Лондон



Етикети:
Категория BG Лондон, Вестник e-Вести, Споделено | 2019/11/29 последна редакция в 5:20 PM
Източник : | Снимка :
1076 Прегледа
Коментари Добави Коментар



БГ Медия - Медия за Българите в Лондон

Подобни публикации


Живот и Работа в Лондон - Често задавани Въпроси

Актуална и полезна информация за Българите във Великобритания. Новини за Българите в Лондон. Списък с най-често задаваните въпроси за намиране на работа във Великобритания. Полезна информация при подготовка на документи за работа и престой във Великобритания.


Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?

Изпрати статия

Спонсорирани връзки