2490 Прегледа


Коментари
Коментирай

Неизвестният Уинстън Чърчил


сряда, 13 юни , 2018 | Етикети # | 2490 Прегледа | Категория BG Лондон

ВАШАТА

Реклама тук

Разбери повече

В най-мрачните дни на Втората световна война способността му да поддържа духа на британците помогна за победата над нацистка Германия. Но той е нареждал и бомбардировките срещу България през 1944г.

През 2002г. при гласуване кой е най-великият британец сънародниците му го предпочетоха пред имена като Шекспир и Дарвин. Но той бе също така и расист и антисемит и одобряваше употребата на бойни газове срещу „нецивилизовани племена“.


×
Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

Половин век години след смъртта на Уинстън Чърчил, която светът отбелязва на 24 януари, той остава противоречива фигура.

„Има опасност Чърчил да се превърне в икона, което всъщност отнема човешките черти в него“, коментира пред Би Би Си Алън Пакууд, директор на Центъра „Архивите на Чърчил“. „Той е изключително сложно, протеворечиво и невероятно човешко същество и се е борил с тези вътречни противоречия през целия си живот“, допълва той за лидера с почти 70-годишна политическа кариера.

Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил е роден в семейството на Херцог Малборо и носи убежденията и предразсъдъците не само на своето време, но и на аристократичните викториански среди, в които е израстнал и е възпитан.

Според Джон Чармли, автор на книгата „Чърчил: Краят на славата“, той определено е вярвал в расовото превъзходство и евгениката. Възгледите му са били, че белите протестанти са на върха на йерархията, следвани от католиците, а индианците са по-висшестоящи от африканците. „Чърчил е възприемал себе си и Великобритания като победители в подреждането на йерархията на социалния дарвинизъм“, казва Чармли.

През 1937г. той заявява пред Кралската комисия за Палестина: „Аз, например, не признавам, че срещу червените индианци на Америка или черните хора в Австралия е сторено нещо нередно. Не признавам, че нещо лошо е било сторено спрямо тези хора поради факта, че една по-силна раса, една по-висша раса, една по-мъдра – да го наречем – раса е дошла и е заела мястото им.“

Факт е, че така са мислели и действали милиони негови сънародници от епохата на кралица Виктория и крал Едуард, както и че има съществена разлика от идеологията на нацизма – Чърчил не е призовавал за масовото избиване на други раси и народи.

Но има свидетелства, че по време на Първата световна война той е бил за използването на зарин срещу османската армия, след като инициираната от него операция в Дарданелите през 1915г. завършва с кървав крах.

През 1919г. той подкрепя пускането на газ срещу кюрди и афганистанци и пише, че не може да схване за какво е целият този вой около употребата на химически оръжия. Историци посочват, че все пак става дума за сълзотворен газ. „Моралният ефект трябва да е е максимален, без да се стига до загуба на живот. Няма нужда да се използват най-смъртоносните газове, които създават голямо неудобство, истински ужас и въпреки това нямат сериозен постоянен ефект върху засегнатите.“

Славата на Уинстън Чърчил идва най-вече заради победата във Втората световна война в Европа и Далечния изток, но точно по това време в британската колония Индия избухва глад, отнел живота на веротяно 3 милиона души.

Трагедията се разиграва в североизточния район Бенгал и е предизвикана от японската окупация на Бирма през 1942г.

Фокусиран върху фронтовете, Чърчил има други приоритети и през 1943г. гладуващите бенгалци не са сред водещите от тях. Лондон настоява Индия да продължи да изнася ориза и житото си, за да се финансира и поддържа войната. Започва и складиране на зърно за изхранване на европейците, когато сраженията спрат, поради което десетки хиляди тонове жито от колониите не са освободени.

Биографи на Чърчиил казват, че той се дразнел от новините за глада в Бенгал и отвръщал, че индийците сами са си виновни, „защото се въдят като зайци“. Други твърдят, че ако кабинетът му не е предприел все пак някакви помощни действия, жертвите в Индия биха били много повече.

Великият британец не се е изказвал ласкаво и за най-великия индиец – Махатма Ганди. Още през 1931г. той го нарича „адвокатче, което се прави на факир“. Когато обявява гладна стачка, Чърчил отвръща, че „Ганди не бива да бъде освобождаван от отговорност, само защото пости“ и „ако умре, ще се отървем от един лош човек и враг на Империята“.

Чърчил е принадлежал към най-консервативната част политическия елит, когато става дума за Британската империя и правото на белите британци да господстват. Възгледите му са били, че предоставянето на каквито и да е права на самоуправление в Индия, биха довели до разпадането на империята и едва ли не края на цивилизацията.

Именно подобен вид говорене са попречили на британците да се вслушат в предупрежденията му за задаващата се заплаха от Адолф Хитлер.

Когато на 10 май 1940г. се завръща на върха на британското управление, той всъщност има зад гърба си една доста спорна и според мнозина провалена политическа кариера. Но Чърчил – с непоколебимия си патриотизъм и уменията на оратор и „шоумен“ – се оказва идеалният лидер за момент, в който е заплашено бъдещото на страната.

По това време той вече прекрасно е знаел колко от лидерите в страната сипматизират на Хитлер или поне не смятат, че той трябва да бъде предизвикван. Осъзнавал е последиците от германско нападение и успява да мобилизира сънародниците си с пламенни речи, представящи войната като сблъсък между цивилизацията и свободата им и варварството на нацистите.

Но редица съвременници и изследователи смятат, че Чърчил не е бил гениален стратег, а по-скоро тактик и е действал по принципа на пробата и грешката.

Чърчил е бил политик до мозъка на костите си, за пръв път е избран за депутат през 1900г. и остава член на парламента до изборите от 1964г – три месеца преди да почине. В името на британските интереси той се съюзява с Йосиф Сталин, макар пределно ясно да е декларирал ненавистта си към болшевизма.

Чърчил е също така и реалист в геополитиката – според едни той е бил надхитрен от Сталин по време на Ялтенската конференция, според други обаче, премиерът много добре е знаел, че страната му няма сили и особен интерес да защитава Източна Европа от военната машина на Москва.

Мнозина смятат, че Чърчил е трябвало да се оттегли от политиката след 1945г., запазвайки ореола на победител и политик, чийто най-големи постижения се дължат не на характера му, а са въпреки основни черти в него.

Изследователите му казват, че до последните си дни той е продължавал да живее в миналото, не се е интересувал много от вътрешната политика и е мечтаел да възроди величието на Великобритания в един свят, който не е забелязвал, че вече се е променил.

Въпреки всичко, когато умира, нацията му отдава безпрецедентна почит.

Пред ковчега му в Уестминстър се изреждат над 320 000 души, на траурната церемония в катедралата „Св. Павел“ присъстват кралицата и лидери от цял свят когато баржата с тленните му останки се спуска по Темза, всички кранове по доковете спускат стрелите си, а военни самолети прелитат, докато артилерията дава траурен салют; по всички футболни мачове има двуминутно мълчание; отпечатаната пощенска марка е първата с образа на британец извън кралската фамилия, отсечени са и монети с Чърчил.

Никой политик преди и след него не е получавал подобна чест.



Етикети:
Категория BG Лондон | 2018/06/13 последна редакция в 11:00 PM
Източник : Дневник | Снимка : Google
2491 Прегледа
Коментари Добави Коментар
Реклама

Коментирай с Фейсбук

Ако сте харесали тази статия, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook , Twitter и Google, или да използвате нашия RSS фийд канал, за да четете винаги най-важните новини за Лондон, Великобритания и света.