147 Прегледа


Коментари
Коментирай

Тереза Мей е политически парадокс


вторник, 9 октомври , 2018 | Етикети # # # | 147 Прегледа | Категория Лондон

ВАШАТА

Реклама тук

Разбери повече

„Силна и стабилна“. Това бе мантрата на британския премиер Тереза Мей по време на предизборната кампания за парламентарния вот през 2017 година.


×
Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

И изведнъж… всичко започна да се руши – нейният авторитет и правителство бяха тежко отслабени, след като тя загуби парламентарното си мнозинство.

Сега британските медии определят Мей като „блокирана“, „слаба“, „изолирана“. И въпреки това в партия, в която не липсват амбициозни членове, тя си остава премиер.

Нестабилността на лидерската й позиция и на нейния кабинет изглежда оказват деликатен баланс и държат всичко здраво на едно място.

Като се има предвид предишната й слабост, ще си помислите, че Тереза Мей би могла да бъде лесна мишена за депутати, които ще хвърлят по нея целия си политически арсенал, без да се боят от отмъщение.

Но това не е така. Да вземем за пример Борис Джонсън.

Звездата на бившия министър на външните работи вече не грее така ярко, след като някои от депутатите бяха отблъснати от публичните му критики към министър-председателя в дълги статии в британската преса, от неговото очевидно осъждане на политиката на премиера за Брекзит – да не говорим за редовната поява на името му в пресата във връзка със заговори за завземане на лидерския пост.

По това време миналата година бившият заместник-председател на партията, Грант Шапс, поведе провалил се опит за преврат срещу премиера, който бе разкрит от „Даунинг стрийт“ 10.

Ответната реакция бе силна и бърза. Шапс заяви:

„Злобата и обидите, които се изляха от тогава са просто безпрецедентни в моята политическа кариера, а съм бил председател на партията по време на избори, така че това трябва да ви говори много!“ За премиер, който изгуби партийното мнозинство няколко месеца предсрочно и в резултат стана мишена на огромен обществен гняв, контраатаката срещу заговорниците бе доста изненадваща.

Съвсем скоро консерваторът Джеймс Дъридж обяви, че е внесъл искане за вот на недоверие (необходими са поне още 48 подобни искания, за да се свика подобно гласуване-бел.ред.) срещу Мей малко преди ключовата й реч на партийната конференция.

Дъридж заяви, че не познава и един депутат, който да смята, че Мей може да поведе партията по време на следващите избори.

Като близък съюзник на Джонсън той бе категоричен:

„Борис е рок звезда. Той може да спечели вота – той е лидер, а тя не е нито едно от двете.“

Последва съвсем обезоръжаващата реч на Мей на годишния партиен форум, по време на който тя призова членовете да се обединят, или ако не – поставят Брекзита в опасност. Ходът на Дъридж не успя да я сплаши и не оказа каквото и да било влияние.

Партийните членове може и да обсъждат помежду си кога могат да се отърват от Мей или кой би могъл да я замести, но всеки, който пресече границата и започне да заговорничи за преврат, свършва зле.

Откакто Майкъл Гоув се отрече от Борис Джонсън като избор за премиерското кресло по време на битката за лидерското място през 2016 година, забиването на нож в гърба вече не е на мода.

Още повече, че всеизвестна истина е, че този, който размахва ножа, никога не би могъл да носи короната.

На конференцията на Консервативната партия в Бирмингам през изминалата седмица стана ясно, че предизвикателството, което отправи Джонсън към Мей (негова снимка, на която той бяга през поле с узряло жито, се появи на първите страници на много британски вестници, като по този начин Джонсън се присмя на изказване на Мей, че да тича през полето е било най-палавото нещо което някога е правила-бел.ред.) и отговорът на европейските лидери на неформалната среща на високо равнище в Залцбург на нейния план за Брекзит, са окуражили някои членове на кабинета и активисти да се обединят около нея.

Може би Мей дава човешко измерение на гнева на поддръжниците на Брекзит за това как според тях ЕС се е отнасял в Великобритания. Може би ударите, които тя понася постоянно са взаимосвързани.

По един или друг начин тя привлича симпатии и уважение. Но не бъркайте всичко това с популярност.

От провалените предсрочни избори през 2017 година Мей не се радва на голяма подкрепа в своята партия и властта й е едва забележима.

Има лидерски вакуум. И то толкова голям, че изглежда така сякаш постът на премиера никога не е бил толкова открит за явни претенции и превземане.

Но вместо всяка възможна подкрепа да се съсредоточи върху евентуалния кандидат, партията се разцепва – по въпроса за Брекзит, по проблемите на вътрешната политика и по въпроса как искат да изглежда бъдещия лидер.

Има толкова много зле дефинирани и противоречащи си възгледи за бъдещето, които почти обезформят опозицията.

Независимо от това, разделението в Консервативната партия се задълбочава и лишава опонентите на Мей от политическа енергия и капитал.

И разбира се не на последно място трябва да споменем трудностите, които Мей има с убеждаването в предимствата на плана й за Брекзит и доста трънливия преговорен процес по споразумението с ЕС.

Проблемът е толкова голям и спорен, че едва ли има изход от него при който и парламентът, и обществото да останат доволни и да одобрят.

Брекзит е като политически бокал пълен с отрова, от който дори политици с амбиции за премиерското кресло биха се поколебали да отпият.

Свидетелство за осезаемата слабост на Мей като лидер е и фактът, че нейната Консервативна партия не може да бъде сигурна, че ще спечели евентуални избори, ако подобен вот бъде свикан утре.

Проучванията на общественото мнение подкрепят този факт. А според проучванията тя има съвсем малка, ако не и никаква преднина пред лидера на Лейбъристката опозиционна партия – Джереми Корбин.

Именно тази слабост дава на Мей огромна сила.

За мнозина твърди поддръжници на Брекзит от дясното крило на Консервативната партия има само едно нещо по-страшно от това Лондон да напусне ЕС без сделка с Брюксел и то е – да видят Джереми Корбин на „Даунинг стрийт“ 10.

Страхът от предизвикването на избори – вот, който Консервативната партия може лесно да загуби – държи доста от опонентите на Мей в партията в правата линия. Поне за сега.



Етикети:
Категория Лондон | 2018/10/09 последна редакция в 11:00 AM
Източник : БГНЕС | Снимка : Google
148 Прегледа
Коментари Добави Коментар
Реклама

Коментирай с Фейсбук

Ако сте харесали тази статия, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook , Twitter и Google, или да използвате нашия RSS фийд канал, за да четете винаги най-важните новини за Лондон, Великобритания и света.