6123 Прегледа


Коментари
Коментирай

Събирайте „сувенири“ от живота


понеделник, 8 октомври , 2018 | Етикети # # # | 6123 Прегледа | Категория BG Лондон

ВАШАТА

Реклама тук

Разбери повече

Казва Петя, която мнозина в Лондон познават като една от най-усмихнатите дами сред играещите народни танци.

Тя е и човек, когото повечето й познати ползват, за да научат за интересно българско събитие,  вместо да търсят из нета.


×
Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

Откликва на секундата, не те забравя, подарява приятелско отношение, заразява с оптимизъм. Такива хора са като магнит.

Дърпат те към себе си и не се съпротивляваш изобщо. Затова избрах да я представя. Защото в нея онова човъркащото и бутащото напред не я оставят на мира.

“ В миналото ще остане

каквито сме били.

Следата от мига ще стане

Малък сувенир!

„Събирайте „сувенири“, приятели!“ – призовава Петя. „Възползвайте се от всяка възможност, която ви се предоставя да се усмихнете, да се забавлявате. Не чакайте някой друг да го направи вместо вас. Прегърнете живота и той ще ви отговори със същото!“

Помолих я да се опише с цветове, форми и движения. Тя ми отговори, че й е трудно, но това направиха нейни приятели. Много добре дори.

 

„Бих те описала като палитра от цветове, наподобяваща шевица, но сякаш един цвят изпъква и това е синият. Знам, че харесваш лилаво, но все пак.“

„С формата малко се затруднявам. Ако е геометрична представям си овал. А ако енергията има форма, то това е твоята. С движенията е лесно – танцувални на 100 процента.“

„Знам, че си водна зодия, но бих те оприличила на по-топъл цвят. Червен защото изобразява страст към живота, кръг, защото изобразява вечност, пролет защото си винаги усмихната и позитивна, както пролетта дава нови надежди, така и ти го правиш с всеки, който е в живота ти.”

„Огнени, искрящи цветове с променяща се интензивност и контраст. Формата се мени от мек овал до правоъгълен триъгълник. Движенията са динамични и завладяващи.”

Една от многото българки на Острова. Петя Спасова – ръководител на фолклорен състав „Гергьовден“.

Според нея лондонската й история е банална. Недоволна от случващото се в родината, подтисната от монотонността и готова за нови приключения, тя просто тръгва. Приятелката й от училище Ваня Иванова, живееща в Лондон й казва: ела, и тя го прави. С благодарност към нея си спомня трудното начало. Въпреки всички препятствия, тя успява да си върне енергията, амбицията и увереността. Започнала да си поставя малки цели и една по една ги преборва. Семейството й вече е тук, какво повече да иска. Може би само здраве и късмет.

Харесваш ли живота си тук?

По-скоро ДА. Тук работиш – получаваш, не работиш – не получаваш. Не е лесно и много неща понякога не си позволяваш, но ако искаш да се развиваш, можеш. Имам изключително много приятели вече тук. Куриоз, но в Лондон възможностите да се занимавам с нещата, които ми доставят удоволствие, са повече, отколкото в България. Обичам фолклора и не само да танцувам, но и да участвам пряко в организацията на събитията, свързани с него.

Връзката ти с фолклора датира от….

Малко ми е трудно да отговоря на този въпрос. Може би много хора очакват да чуят, че се занимавам с танци от дете. Това отчасти е така, защото винаги съм обичала нашия фолклор. Играла съм като дете в училище 2-3 години и до там. Когато групата в училище се разпадна, хореографът ни напусна, приключих и аз. Израснала съм в семейство с много строги родители, които не ми позволяваха да излизам сама и да закъснявам по никакви причини. Едва тук и сега имам прекрасната възможност да го правя, така както винаги съм искала. Животът обаче често ти връща в замяна. Съдбата ме дари с двама прекрасни синове, които завършиха хореографско училище при невероятните Тончо и Магдалена Кисьови, при които навремето съм играла аз. Освен, че бях с тях на всички участия, съм посещавала дори и часовете им в училище, когато имах възможност. Много от това, което знам е благодарение на моите деца.
И вече пет години фолклорът е неизменна част от живота ми.

Трудно ли се създава и поддържа фолк общество извън граница?

Към момента в Лондон има повече от 20 групи за народни песни и танци. В това число имайте предвид, че групите са с различни възрастови граници (само детските групи са вече десетина). Оформят се и хорове за народни песни. Всеки един от съставите си има своята индивидуалност и характер. Много от групите имат и доста участия извън Лондон. Тук искам да споделя, че всички състави израснаха толкова много и показват едно доста прилично ниво. Има една благородна надпревара между нас да се показва нещо ново, по-сложно, по-красиво и като изпълнение, и като костюми, и като сценично присъствие. От това печелим всички. Летвата се вдига и всички се стараят да дават повече от себе си.
Наскоро беше шестият международен фестивал за народни песни и танци в Лондон чийто организатори са Марина Иванова и Николай Вълев. Тази година имаше над 20 състава от различни страни по света с общо близо 350 участници. Всяка година това е една голяма емоция, защото се събират хора от цял свят, създават се контакти с други българи занимаващи се с фолклор от всеки кът на земята.  На 7-ми май пък ще се проведе 7-мото Гергьовско хоро в Лондон – един вече станал традиция голям събор на открито, на който се събират около 1000 човека, за да слушат, гледат, пеят и играят народни песни и танци.

На 10-ти юни ще се състои 3-тият по ред детски фестивал за народни песни и танци, който пък се организира от Таня Нешева и Петко Праматаров. Голямо вълнение и емоция, както за децата и родителите, така и за всички гости. Малки сладури, облечени в традиционни носии, подскачащи под ритъма на народната музика.

Също така, благодарение на Емил Русанов в Лондон са ни гостували и много от нашите любими изпълнители и оркестри. Ще спомена имена като Славка Калчева, Теодоси Спасов, оркестър Канарите, оркестър Орфей, както и великите за всички времена Иво Папазов, Матьо Добрев, Петър Ралчев, Тодор Ангелов и Стунджи.

Всички хора, които се занимават с това, включително ръководители и хореографи на групите, дават изключително много от себе си и са достойни за уважение. Всеки от тях отделя от времето си, от почивката си, от спокойствието си, за да дойде и да играе два часа след уморителния работен ден, да си плати за зала, за костюми, за участия, за турнета……. Повярвайте ми, това е едно доста скъпо хоби, но се прави от и за хора с голяма любов към народната музика.
Как се поддържа фолклор зад граница ли? Много трудно и с огромна любов.

 

Какво правите във Вашата фолклорна група, как избирате танците си, как се подготвяте за фестивалите и как преминават репетициите ви? Представи ТС „Гергьовден“ на публиката.

Нашата група е създадена на 24 май 2014 година. По него време две от групите в Лондон се бяха разпаднали и добри танцьори останаха без колектив. Решихме да се обединим и така се сформира нашият състав.           Хореографи на групата са Димитър Спасов и Марина Добрева – двама талантливи танцьори, прекрасни хора с много хъс, енергия и амбиция, и въпреки младата си възраст, с доста вече опит зад гърба си. Репетициите ни са доста интензивни – два часа без почивка. Да си призная, и на мен ми е малко трудно, защото всичките ни танци са доста динамични, но се справям някак си. Доста време се отделя за изчистване на отделните движения и фигури в танца, но това беше и е идеята още със създаването на групата, да се опитаме да показваме красотата на танците. Факт е, че ФТС Гергьовден е получил покана за почти всички събития в Лондон, а и имаме високата оценка и от публиката, и от колегите. Няма как да не се радваме на този факт. Миналата година участвахме на международния фестивал на изкуствата на остров Пелопонес в Гърция, а преди няколко седмици се върнахме от участие в Палма Де Майорка на концерта „Нося България сърцето си“. Невероятни срещи, емоции и спомени оставят в нас такива събития.
Нашата група е от млади, позитивни и талантливи момичета и момчета. Чувствам се прекрасно сред тях, макар всички да са по-млади от мен. Радвам се на тяхното уважение и признателност, няма да скрия че всички ми викат галено МАМЕ. Знаят много добре да се забавляват, както в залата за репетиция, така и извън нея. От два месеца стартира и втора група на Гергьовден за фолклорен фитнес. Там изучаваме българските хора.

Това ли до голяма степен осмисля живота ти в Лондон?

Това, че мога да се занимавам с нещо любимо, ме прави повече от щастлива. Срещам се много хора, обикаляме различни места, поддържаме контакт с много българи по света. Това за мен е щастие. Чувствам се значима, чувствам се полезна и окрилена. Не е ли достатъчно това?!

Как оценяваш българите в чужбина? По задружни ли са, къде се събират, какво ценят, какво им липсва, какво им харесва?

Дали си българин или не, дали си в чужбина или не, човекът си е такъв, какъвто е. Аз мога да кажа, че от българите тук съм видяла повече добро, лошото не го помня. И за документи, и за работа, и за квартира….. Много са ми помагали и с пари, и с информация, (а тя е нещо много важно тук). Затова и аз помагам, с каквото мога, знам в какво положение съм била. Ако българин срещне друг българин на пътя без пари, без квартира… няма да го остави. Естествено, че има и такива, които злоупотребяват, но къде ги няма?! И в България, и сред другите народности също.

Какво им липсва на българите в чужбина ли?  Освен роднини, близки и приятели, на много от нас ни липсва неповторимата ни природа и климат, естествените плодове и зеленчуци… Всичко е много индивидуално до човека. Има хора, които са тук от доста години и не могат да се приобщят. Други, където и да отидат, веднага ще се впишат в обстановката и ще намерят хубавата страна на нещата.

Имаш ли приятели, на които можеш да разчиташ не само за купони?

Много! Аз съм благословена с такива приятели. Винаги имам на кого да разчитам и това ми дава увереност, че няма да остана в нужда. Те са голямо богатство. Това са хора, издържали теста на времето. С най-големите ми приятели почти нямаме време за купони, но знаем, че можем да разчитаме един на друг по всяко време на 100 процента.

Твоите опасения за българите около Брекзит?

Много е неясно и за мен, ако трябва да бъда честна. Тази неизвестност ме плаши малко. Каквото има да става, ще стане.

Щастлив човек ли си?

Да, определено мога да се нарека щастливка! Любимите ми хора са до мен, близките ми са живи и здрави, имам възможност да се занимавам с това, което ми доставя удоволствие, радвам се, че в живота ми имам хора, на които мога да се опра….

Какво повече да искам?!

Благодаря на Господ за всичко това!

Песен, която те прави щастлива и си казваш: Ех, животът е хубав, мамка му!

Интересен въпрос! Наскоро ми беше влязла в главата една песен на Миро: Сувенир. Тя ме накара да се замисля и да си кажа: Животът ми е хубав, събрала съм доста сувенири в него !

Филипина Храброва за БГ Медия Лондон



Етикети:
Категория BG Лондон, Интервю | 2018/10/08 последна редакция в 11:00 PM
Източник : Вести Лондон | Снимка : Google
6124 Прегледа
Коментари Добави Коментар
Реклама

Коментирай с Фейсбук

Ако сте харесали тази статия, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook , Twitter и Google, или да използвате нашия RSS фийд канал, за да четете винаги най-важните новини за Лондон, Великобритания и света.