2849 Прегледа


Коментари
Коментирай

Розата Красавица


вторник, 4 септември , 2018 | Етикети # # # | 2849 Прегледа | Категория BG Лондон

ВАШАТА

Реклама тук

Разбери повече

Красивата градинска роза ставала тъжна с всеки изминал летен ден.

Била свикнала с вниманието на слънцето, на прекрасно ухаещия, смесен с хиляди аромати въздух, на влюбените в цвета й хора.


×
Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

Досега не осъзнавала, но нуждата от величаене на красотата й, ставала все по-голяма с приближаването на есента. Боже, колко хубаво било да е лято.

Та това е нейният живот, който няма да се повтори. Да, догодина розовият храст отново ще цъфне. Но това ще е друг живот, на други рози. Не, нейният.

До момента всичко било прекрасно. Нейният розов храст бил на най-хубавото място в парка, пред кралския дворец, до лебедовото езеро, до минаващите и отдаващи й почитта си малки и големи. Тя черпела от тази любов, наслаждавала се, опиянявала се, не мислела за друго освен за собственото си сияние. Минавайки покрай нея, всеки се чувствал сякаш е в рая. То къде ли може да бъде другаде човек, когато е обграден от красота. Естествена, нежна, окуражаваща, човешка. И тя била част от този рай. Всъщност не познавала друго място. Красавицата се родила с привилегията да е дворцова. Тя виждала само блясък и усмивки, слушала само весел смях и мили разговори. Усещала как я докосват нежно и вдишват от нейния безкраен чувствен аромат. Безкраен ли? Тя така си мислела. Но от известно време усещала, че безкраят върви към края си. Разбрала го, животът учи.

Дори в най-красивия парк на света, в който се раздавала сякаш ще живее вечно, нямало нищо постоянно. Освен дворецът. Птичките прелитали, припявали и изчезвали. Кой знае къде. Сигурно и те намирали покой някъде в някой прекрасен ден. Различни малки мушички, пчелички, бръмбари и пеперуди минавали и отминавали. Въздухът редувал ароматите си.

Понякога на лавандула, понякога на хортензия, понякога на бор, мед, трева, огън, сладко от горски ягоди. Хората се спирали и продължавали напред също. Идвали други, кой за повече, кой за по-малко, но Красавицата посрещала и изпращала всяка стъпка, всеки шум, всяко дихание, звук, възклицание.

rose 1

Ароматът й вече не бил същият. Не толкова концентриран. Тя нямала огледало, но усещала листата си по-отпуснати, стойката си не толкова жилава, цвета си – обгорен от слънцето. Ех, когато се появих на този свят, всичките ми мисли и чувства бяха фокусирани върху мен.

Толкова бях щастлива да виждам и усещам красота. Не знаех, че има и друго след това. Има. Моето лято свършва. Но аз ще дам красотата си на всички. Приятелю Ветре, разпръсни навсякъде останалото от моите аромати. Могъщо Слънце, огледай се в мен и предай нататък копнежа ми за следващото лято. Догодина този розов храст отново ще има своята Красавица и Раят няма да свършва само защото някой заменя земния си живот.

Било летен ден. Било чуден ден. Райски ден.

Филипина Храброва за БГ Медия Лондон



Етикети:
Категория BG Лондон, Споделено | 2018/09/04 последна редакция в 1:00 PM
Източник : Вести Лондон | Снимка : Google
2850 Прегледа
Коментари Добави Коментар
Реклама

Коментирай с Фейсбук

Ако сте харесали тази статия, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook , Twitter и Google, или да използвате нашия RSS фийд канал, за да четете винаги най-важните новини за Лондон, Великобритания и света.