159 Прегледа


Коментари
Коментирай

Проф. Георги Чобанов: Пътят на розата е българската отсечка от Модерния път на коприната


четвъртък, 20 септември , 2018 | Етикети # | 159 Прегледа | Категория Интервю

ВАШАТА

Реклама тук

Разбери повече

Историческият древен път на коприната минава през територията на България.

Пътят на розата е българската отсечка от Модерния път на коприната. Това заяви в интервю за БГНЕС икономистът професор Георги Чобанов.


×
Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

Защо казвате, че Пътят на розата е българската отсечка от Модерния път на коприната?

Проф. Георги Чобанов: Пътят на коприната е древен път по който отпреди 2000 години са се осъществявали търговията, обмена на технологии и култура между двете велики древни цивилизации: Източната (Древен Китай) и Западната (Древна Европа). Наименованието „Път на коприната“ се утвърди в по-ново време и намира своето оправдание в коприната, като една от най-лукративните, най-привлекателните и скъпо струващи стоки, които са предлагали китайските търговци. Всяка страна, която е била част от Пътя коприната е предлагала своя най-атрактивен продукт. За България по традиция, розовото масло е най-лукративния национален продукт. Розата стана национален символ на България, израз на финес, красота и емоционалност. Затова и българската отсечка от Модерния път на коприната е съвсем естествено да бъде наречена Пътя на розата.

Възраждането на идеята за Пътя на коприната стана възможно благодарение на геополитическите промени и разпределение на силите през последните години. Всички виждаме какво става – двете супер сили САЩ и Русия вече имат трети конкурент – Китай, който се възроди в рамките на три последователни етапа – при Мао Цзедун (когато беше ликвидирана бедността и поставени основите на индустрията); при Дън Сяопин, при който се въвеждат елементи на пазарно стопанство; при Си Цзинпин – страната се превръща в мотор на съвременната световна икономика. В този смисъл не е изненада идеята за един нов модерен път на коприната. В този мега проект Китай влага милиарди долари. Идеята е да се създаде по протежението на древния път логистична мрежа с всички изисквания на 21 век. Съвсем наскоро идеята беше представена и в ООН. Инициативата на Китай обаче, не бе приета с особен ентусиазъм от Западна Европа. Имаше изказвания, че Китай прави опит да разцепи Стария континент.

Доколкото познавам китайската политика и философия, те са много далеч от тези дребнави политически сметки. Западна и Северна Европа нямат интерес да се развива Южна и Източна Европа, в това число и България. Страните от Западна Европа непрекъснато се опитват да оказват натиск върху 16-те страни, които участват във форума, на който домакин е София през тази седмица – Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Черна Гора, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения и Република Македония. Целта им е да възпират китайските инвестиции в региона. Забелязвам, че наши политически лидери се поддават на този натиск и с действията си се опитват да отклонят пътя на коприната който исторически минава през територията на България идвайки от Турция, да ни заобиколи. Това вече се случва. Гърците предоставиха пристанището в Пирея на китайците на концесия. Оттам връзката е Солун-Скопие-Белград – Централна Европа, подминавайки Пловдив и София.

На последната среща на инициативата 16+1 Хърватия сключи договор с Китай и предостави всичките си пристанища да бъдат част от Модерния път на коприната. Вижда се как пътят на коприната ни заобикаля, като изключва Бургас и Варна. Нашето правителство по този въпрос мълчи.

Многократно съм поставял въпроса, какво правим, за да не ни подминава пътя на коприната. Нашият премиер Бойко Борисов направи един лъвски скок като предложи ежегодната среща на 16+1 да бъде в България, но продължава да се мълчи какво ще подпише България на тази среща с Китай Премиерът на Китай Ли Къцян не е турист. Той идва в София, за да подписва споразумения с участниците в срещата, които разбира се е необходимо да бъдат подготвени предварително на експертно ниво.

Какво да очакваме от инициативата 16+1, какви са ни ползите?

Проф. Георги Чобанов: Не знам какво да очаквам. Ако ние не заявим ясно и категорично нашите намерения и планове за развитие, нищо няма да договорим на тази среща. Не може да очакваме китайците да ни кажат какво да правим. Липсата на информация ме безпокои. Според мен трябва ясно да заявим, че искаме, имаме намерение да построим супермодерна железопътна инфраструктура, и да изградим Бургас и Варна като големи пристанища и модерни логистични центрове. Трябва да направим така, че огромните стокови и парични потоци да минават през България. В Пловдив има вече китайска фирма, която спечели търга за концесия на летището и смята да изгради карго инфраструктура. Регионът може да се оформи като огромен логистичен център – един от най-големите на Балканите.

Дали очаквате пробив в енергетиката след форума 16+1?

Проф. Георги Чобанов: От срещата нищо не очаквам. Придвижването на енергийните проекти, като например развитието на проекта АЕЦ „Белене“ може става само след много детайлно разработени бизнес планове и технологични анализи изготвени от групи от експерти с привличане на най-добрите специалисти в областта. Без политически натиск. Защото и най-добрата икономическа инициатива може да бъде провалена или да донесе повече загуби от печалби, ако не бъде планирана и осъществена от специалисти.

Какво допринесе българското председателство за развитието на китайския бизнес в Западните Балкани?

Проф. Георги Чобанов: Китайският бизнес в Западните Балкани се развива независимо от Българското председателство. Големи китайски инвестиции има в Сърбия, например. Според мен като цяло председателството имаше положителни ефекти. Най-доброто, което направихме е поставянето на дневен ред на въпроса за Западните Балкани.



Етикети:
Категория Интервю | 2018/09/20 последна редакция в 5:10 AM
Източник : БГНЕС | Снимка : Google
160 Прегледа
Коментари Добави Коментар
Реклама

Коментирай с Фейсбук

Ако сте харесали тази статия, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook , Twitter и Google, или да използвате нашия RSS фийд канал, за да четете винаги най-важните новини за Лондон, Великобритания и света.