Посланик Сам Браунбек: Респект, а не само толерантност, е нужен между религиите

      Публикувано на сряда, 22 юли , 2020      951 Прегледа     
Посланик Сам Браунбек: Респект, а не само толерантност, е нужен между религиите

  • Интервю

От февруари 2018 г. Самюъл Дейл Браунбек е специален пратеник на САЩ по въпросите на религиозната свобода по света и „Дневник“ получи ексклузивна възможност да разговаря с него при посещението му в София.





Той е в политиката от 80-те години, бил е министър в Канзас, конгресмен и 14 години сенатор от щата, след което става негов губернатор за 8 години.

Има консервативни възгледи на републиканец за абортите и правата на хомосексуалните, но също така е един от авторите на важни закони за защита на религиозната свобода и борбата с трафика на хора.

Посланик Браунбек, вие сте с дългогодишен опит в политиката, били сте конгресмен, губернатор, сенатор… Вие сте и сред вносителите през 1998 г. на Закона за свобода на религиите по света(International Religious Freedom Act), с който е създаден и постът, който заемате в момента. Разкажете ни повече повече за това.

– Когато влязох в Сената през 1996 г., веднага започнах да се срещам в кабинета си с хора, имащи контакти с някого в чужбина, който е попаднал в затвора заради вярата си. Член на моя екип се занимаваше специално с тези случаи, а те ставаха все повече.

От всичко това се роди идеята, че се нуждаем от официален представител на Държавния департамент, който да е ангажиран в по-голяма степен с въпроса за религиозната свобода. Смятах, че наистина се нуждаем от някого, който да се бори с преследването заради религиозни убеждения, но по това време Държавният департамент не искаше да се заеме с тази задача. Казваха „не, в това има смесване между религия и държава, не сме съгласни“.

Всеки има право да практикува вярата си и задължение на правителството е да защитава това право.

Но в крайна сметка го приеха и днес то е доста солидна част от целите на външната ни политика. А понеже 80% от населението на света е вярващо, където има мнозинство, има и хора, чието вероизповедание е в малцинство и са преследвани. Може да се твърди, че преследването по религиозен признак е най-голямо за всички времена и убиването на християни заради вярата им е най-масово в цялата история на християнството.

Случва се нещо ужасно, имаме огромен проблем, а правителството не се ангажира достатъчно. Смятаме, че ролята на администрацията в САЩ е да защитава правото на религиозна свобода. Не става дума да заемаш страна, да казваш „Твоята вяра е права, а твоята – погрешна“. Не, всеки има право да практикува вярата си и задължение на правителството е да защитава това право. Така и управляващите са в една „безопасна“ позиция – ролята им е само да защитават това право.

Но какво разбирате под религиозна свобода? Мнозина казват, че това е прекалено всеобхватен термин – като климатични промени например – за да бъде вкаран в закон и да има политики за подобряването му.

– Възможно е и трябва да се борим за нея. Не мисля, че от всеки трябва да веднага да се изисква прилагането на най-високи стандарти за религиозна свобода. Това, което ние правим, е да опитаме да убедим хората да работят за увеличаването и подобряването ѝ. В САЩ например сме против законите за наказване за богохулство и смятам, че повечето хора ги смятат за лоша идея. Не смятам, че трябва да убиваме или затваряме хората само защото принадлежат към религиозно малцинство. Ето такива са базовите законови стандарти, върху които и в момента водим голям дебат в САЩ.

Ако имате сладкарница и сте с дълбоки религиозни убеждения, длъжен ли сте да изпечете торта за еднополов брак, който според вас е нещо нередно? Това е пример за противостоенето между религиозна свобода и лични права, съдът се занимава с такива дела и според мен така е редно да бъде. Това е най-високо ниво на обсъждане на религиозните свободи – не вкарвайте в затвора хората само защото са от „погрешната“ вяра.

В Западен Китай имаме милион мюсюлмани, които са лишени от свобода и им се казва, че не могат да кръщават синовете си Мохамед. Не мислим, че това е правилно. Не бива да те затварят, защото си мюсюлманин, трябва да можеш да кръщаваш сина си, както искаш. За това говоря.

Опитваме се да разширяваме религиозната свобода, която и според нашата Декларация за независимост и Конституция е индивидуално право, дадено от Бога.

За пръв път сте в България. Каква е целта на посещението в страната и региона?

– Да изграждам съюзи, да се свържа специално с православния свят, с православната общност. Държавният секретар ме помоли да дойда и да изградя връзки с предимно православни държави, да работя за повече религиозна свобода. Бях два дни на Атон, богословският център на православието – исках да го посетя, за да разбера по-добре как да започна да изграждам някои от връзките и контактите.

Тук е и доста динамична част от света – в Северна Македония църквата търси самостоятелност, Украйна обяви автокефална църква и очаква признаването ѝ от останалите национални църкви. Разговаряхте ли в София за това какво могат да постигнат църквите, ако водят диалог?

– Не, конкретно по тези въпроси не съм разговарял. Позицията на САЩ е, че правителството, народът и църквата на Украйна гласуваха за това да поискат автокефалност. Тяхно право е да продължат по този път и ги подкрепяме. Но църквата си има свои процедури за взимане на подобни решения и тя трябва да изиграе своята роля.

Такива са нещата, които ни притесняват в други части на света, където има намеса в правото на католическата църква например самостоятелно да избира епископите си. Загрижени сме и за плановете за това кой да наследи Далай Лама, според нас това трябва да са будистите в Тибет, а не правителството на Китай.

Предстои публикуването на годишния доклад за свободата на религиите в България. Бихте ли разкрили каква е най-новата информация, с която разполагате?

– Разбира се, не мога да го обсъждам, преди да е публикуван. Но мога да говоря за предишния. Опитваме се да съберем информация какво посолството ни е видяло и чуло и с факти да представим какво се случва в страната. Мисля, че като цяло ситуацията в България е доста добра. Подобно на други държави и тук се случват неприятни ситуации и инциденти, но – както каза миналата седмица в Белия дом равин, който бе прострелян в ръката при нападение срещу синагога в Сан Диего – трябва да изтласкваме мрака със светлина.

Но има проблем с репутацията на САЩ. Когато събирате информация за религиозната свобода в България и я представяте в доклад, тук се чуват гласове на българи да казват неща в духа на „Защо американците правят тези доклади, след като при тях непрекъснато се увеличават такива инциденти, нападения, стрелби заради религиозна омраза, антисемитизъм… Какво искат да ни кажат с тези доклади, да ни учат на морал?“ Как отговаряте на подобни въпроси?

– Няма съвършена страна никъде по света, включително САЩ. Основното е как се реагира, когато се случи нещо подобно, какво правят властите. В САН Диего веднага арестуваха нападателя и хората масово заявиха, че случилото се е ужасно, президентът веднага написа в профила си в „Туитър“, че това е отвратително. Извършителят ще бъде съден с цялата строгост на закона, ще увеличим сигурността на храма и района. Не омаловажаваме и не подминаваме такива неща.

Винаги ще има хора, вършещи неща, с които не сте съгласни, но гледайте как реагират властите при подобни събития. Правителството е длъжно да стори всичко възможно и за защита на религиозната свобода, и за преследване на онези, които нападат хора само защото са от религиозно малцинство.

Докладите, за които говорим, ясно посочват, че е налице една нездравословна тенденция и вероятно нещата ще се влошават. Сигурно ще кажете, че щом ще става по-зле, значи и докладите не изпълняват предназначението си.

Но ще ви дам пример – преди две седмици се срещнах с представител на бахайската общност в Иран, който се оплака от увеличаване на религиозните преследвания. Убити са над 200 бахаи, но ако не беше осъдителната реакция на международната общност – предимно в Европа и САЩ – срещу иранците, те просто щяха да избият всичките 200 000 бахайци. И ще има още натиск над Техеран.

Т.е. има смисъл от това да бъдат посочвани факти и имена в такива национални доклади?

– О, да, много сериозен смисъл. Вие например имахте миналата година проект за закон, който значително щеше да повлияе на религиозната общност. И доста хора, включително моят екип, се изказаха против този закон и българското правителство реши да го оттегли. След това беше предложено нещо различно и доста по-добро от първоначално обсъжданото. Това са много полезни и доста добри неща.

Да поговорим за неправителствените фактори за религиозната свобода – например за ролята на социалните мрежи, по които се разпространяват много дезинформация и омраза. Не трябва ли някак да бъдат подложени на регулация, редно ли е правителствата да им наложат някакви ограничения?

– Засега Държавният департамент няма изработена окончателна позиция по този въпрос, но знам, че се работи върху нея. Видяхме нещо подобно при прогонването на рохингите в Миянмар, лично аз съм бил в бежански лагери в Бангладеш. По „Фейсбук“ се разпространяваха призиви срещу тези хора да бъдат нападани, гонени, избити. От „Фейсбук“ ни казват, че сега са наели служители, говорещи бирмански, които следят за подобно съдържание и бързо го премахват.

Но подобни неща се случват с огромна скорост и трябва да проведем сериозен разговор за връзката между технологиите и религиозната свобода, как се справя обществото с този проблем в момент, когато толкова много хора са свързани с цифрови медии, по които светкавично могат да се разпространяват слухове и омраза.

А каква е позицията ви за ролята на държавата, когато финансово подпомага религиозни институции – църкви, джамии, малцинства…? С наливането на пари или чрез предоставяне на данъчни облекчения държавата може да е голям играч на този терен. Къде е точката на баланс?

– Не мога да коментирам това в глобален план. В САЩ например вярваме, че църква и държава трябва да са разделени. Но в други страни, включително България, държавата директно подпомага църкви или джамии. Това е ваш избор. Нашата служба не се занимава специално с този въпрос, независимо че в страната ни смятаме, че трябва да има ярка разграничителна линия между църква и държава.

Какво ще кажете за призивите за реципрочност в отношенията с други религии? Някои хора казват „Ако мюсюлманска държава подкрепя издигането на джамия в европейска страна, нека позволи и строителство на църква на своя територия. Искате джамия в София, постройте църква в Мека“. Доста деликатна тема.

– Да, доста деликатен и сложен въпрос. Ние се опитваме да измерваме и отбелязваме колко открита е една страна, а не дали има реципрочни мерки. Може ли да се построи джамия в България? Има ли църква в Саудитска Арабия? И отговорът е, че няма църкви в Саудитска Арабия и това е единствената държава, която ги забранява.

Затова и Саудитска Арабия е в списъка ни на страни – мисля, че са 11 – предизвикващи особена тревога по отношение на липсата на религиозната свобода и преследвания заради вярата. Но не заради сравнение с България, а заради това, че не са открити и изобщо не може да вдигнеш християнски храм в Саудитска Арабия. Това засяга страни, които са наши приятели и наши врагове – Саудитска Арабия е съюзник на САЩ, Китай са съперник.

Още един деликатен въпрос по процес, който наблюдаваме напоследък в България – групи, представящи се като обединяващи вярващи хора, които особено активно агитират възгледите си за „традиционното семейство“, за точно определено отношение на родителите към децата, за мястото на детето изобщо. Някои хора са объркани къде би трябвало да е линията, разграничаваща религиозния активизъм от намесата в личното пространство. Трябва ли да се съгласявам с хора, които ми казват какво трябва да правя в дома си, със семейството и децата си, само защото „Исус им говори“? И това засяга ли религиозната свобода?

– Мисля, че разбрах какво се опитвате да кажете. В САЩ в момента се разглеждат в съда подобни случаи и някои стигат до Върховния съд. Един от тях е за Hobby Lobby и засягаше въпроса може ли една компания да отказва здравни застраховки и контрацептиви на клиентите си, след като собствениците ѝ са против абортите (бел. ред. – съдът реши, но само за специфичен вид компании, притежавани единствено от семейства или еднолично, че може да се отказва). Или пък казусът със сладкарницата, за който споменах.

Съдиите постановиха, че когато това засяга дълбоко вярващ човек, той не е длъжен да върви против принципите си. Но има и другата страна, която казват „Длъжен си да ми направиш торта и да не ми обръщаш гръб само защото съм с различна сексуална ориентация“.

За мен, както и в това, което върша, вярвам, че подобни случаи трябва да се решават от съд. Българите и българската правосъдна система трябва да уреждат такива спорове.

Междувременно, да продължаваме да работим за повече религиозна свобода. И колкото повече взаимно уважение има между религиите, колкото и да са различни те или ако сте атеист, толкова по-добре.

…и повече толерантност?

– За мен уважението е нещо повече от търпимостта. Днес може да съм толерантен към теб, но утре може би не. Различно е, когато става дума за респект. Уважавам това, че имаш своите възгледи и ще го уважавам и утре. Те може да са различни от моите, но аз уважавам твоя избор.

Може да не те харесвам, но уважавам избора ти?

– Да, уважението, респектът. Трябва да се отнасяме с повече уважение един към друг. В смисъл, че ти си човешко същество с достойнство, направил си своя избор и това е красиво, харесвам те и когато имаме различия, харесвам те такъв, какъвто си и можем да продължим напред.

Честно казано, смятам толерантността за твърде нисък стандарт. Трябва да се стремим към нещо по-високо сред цялото заобикалящо ни и ескалиращо насилие, омраза и убийства по света. В средата на юли в САЩ ще има среща на ниво външни министри за религиозната свобода и сме поканили представители на 110 държави, включително България. На нея ще разговаряме как да подобрим религиозната свобода и взаимното уважение.

Как би реагирал Вашингтон, ако друга държава – да кажем европейска – изработи същия такъв доклад за свободата на религиите в САЩ?

– Вероятно ще се запознаем с него и ако има неща, от които да се поучим, ще ги приемем. Може и да има неща, с които не сме съгласни. Хората са свободни да критикуват САЩ и го правят.

Като бивш губернатор помня, че непрекъснато имаше критики. Вслушваш се в това, което казват, и ако са прави, си казваш, че можем да променим това и да го направим по този начин. Ако не си съгласен, казваш „Не, и то поради тази и тази причина“. В това е красотата на отвореното общество – не криеш недоволството си, но и непрекъснато се опитваш с времето да се подобряваш, а когато не си съгласен, казваш на хората „Не, това няма да стане“.

В демокрациите промяната често отнема доста време, системите ни са изградени така, че се променят бавно. Но това е сила, а не слабост.

Християнин сте, можете ли да си представите един ден мюсюлманин да заема вашия пост в САЩ?

– Да, мога. Преди мен на него беше равин. Във Великобритания на подобен пост е мюсюлманин и миналата седмица се чухме по телефона.

Чудесно работя с мюсюлманската общност, защото защитаваме правото на всички на религиозна свобода. Не съм на поста си само заради религиозната свобода на християните. И в това е силата на подобна позиция – защитаваме се взаимно и трябва да го правим, защото ще има още много и вероятно увеличаващо се преследване и убийства, значителна част от които мотивирани от религиозни подбуди.

Наистина не би трябвало да има значение каква религия изповядва заемащият такъв пост.

По-важно е да е способен, да си върши работата със страст, да е компетентен и да прокарва каузите си. Защото ни предстои още много работа.



Етикети:
Категория Интервю | 2020/07/22 последна редакция в 7:10 PM
Източник : Дневник | Снимка : Google
952 Прегледа
Коментари Добави Коментар



БГ Медия - Медия за Българите в Лондон

Подобни публикации


Живот и Работа в Лондон - Често задавани Въпроси

Актуална и полезна информация за Българите във Великобритания. Новини за Българите в Лондон. Списък с най-често задаваните въпроси за намиране на работа във Великобритания. Полезна информация при подготовка на документи за работа и престой във Великобритания.


Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?

Изпрати статия

Спонсорирани връзки