Петър Кънев: Бизнесът да не реже клона на доходите – вече няма кой да работи за 300 евро

      Публикувано на неделя, 18 август , 2019      2328 Прегледа     
Петър Кънев: Бизнесът да не реже клона на доходите – вече няма кой да работи за 300 евро

  • Интервю

Беше грешка на управляващите, че отхвърлиха закона за храните, който БСП предложи – време бе да поискаме баланс между рестрикциите на брюкселските чиновници и българските интереси, казва председателят на икономическата комисия в парламента



И още акценти: Време е в „Слънчев бряг“ държавата да влезе в правата си – от сергиите за гащи и сутиени до незаконното строителство.

Защо да не създадем специален фонд за Северозападна България и Странджа-Сакар?

Трябва ни регламент за управлението на публичните дружества с над 50% държавно участие

– Г-н Кънев, като депутат от Бургас предупредихте за опасността казусът “Слънчев бряг” да повтори сагата на Общинска банка, която години вече не може да се освободи от нежеланото партньорство с бизнесмена Христо Ковачки. Наистина ли казусът е толкова сложен?

– Ако не беше наистина сложен, досега да беше решен. Миноритарните собственици, които държат 25%, така са подписали устава на дружеството, че без тяхно съгласие не може да се вземе решение.

За 15 години това дружество буквално е изстъргано със стотици милиони левове, а накрая му оставиха то хем да се занимава с инфраструктурата, хем да събира само

трохите от продажбата

на гащи и сутиени

по сергиите. Всички данъци и такси се събират от община Несебър, но тя пък няма право да инвестира.

Засега съм доволен, че казусът започва да се разплита. Ще изчакам от туристическия министър Ангелкова вариант за решаването му. Да, от една страна, търговското дружество е излишно. От друга – старата тема за т.нар. бордоваци на партийна хранилка стои открит.

– Проблемът обаче не е само излишното дружество “Слънчев бряг” АД, което храни няколко човека при всяко управление, а и в гащите, които са превзели морето ни.

– Аз съм за четвърти път в българския парламент и от близо 10 години лично задавам този въпрос. И неизменно ми се отговаря, че да, ще се вземат спешни мерки.

Е, виждате колко се вземат, но пак още веднъж ще изчакам, защото имам чувството, че след агресивната намеса на Валери Симеонов, обществото узрява. Усети, че трябва промяна, и че държавата в лицето на всички свои структури, трябва да си влезе в правата- от сергиите за гащи до незаконното строителство и безопасността в курорта.

– Държавата в лицето на Симеонов започна с акция “Тишина”. Отам ли трябваше да започне – от принудителното намаляване на шума от заведенията в Слънчев бряг?

– Не бива един вицепремиер да обикаля по нощните клубове. Но, след като се намери някой, който се ровна в блатото, трябва да се продължи. Дали ще се случи, бъдещето ще покаже. Всъщност акцията му показа, че държавните институции не работят. И едва ли не вицепремиер трябва да решава проблемите.

– В парламента влиза законът за туризма, решението не е ли в него?

– Частта от него за единната система за туристическа информация е приета. Това ще бъде най-тежкият закон. Песимист съм, че ще успеем да го приемем до края на годината. Всеки момент ще влезе и бюджетът и сроковете ще ни притиснат.

– Защо Законът за туризма да е тежък!

– Страшно много лобистки интереси има в него. Той касае целия спектър на туристическата индустрия – от концесиите, през звездите на хотелите, та до туроператорите. Бях изумен на едно заседание на туристическия борд – оказа се, че има 120 неправителствени организации в туризма?!

Нещо като БЗНС-тата – всеки с два хотела и две вили си направил съюз. На бранша му трябва окрупняване и едва тогава да се яви пред държавата като партньор.

– Туризмът е с 10% ръст, икономиката живна. Реална ли е опасността да прегрее, както се опасяват някои икономисти?

– Да, и аз чух едни ултралиберални икономисти да го казват. На толкова ниско ниво е ръстът, че едва ли това е реална опасност. Трябва да опитаме да имаме ръста на Румъния и на прибалтийските държави. Нашата икономика е 70% зависима от европейската. Дотолкова, че Европа, като кихне, нашата се разболява. А в момента европейската икономика върви много добре. Така че, ако държавата малко от малко спре да пречи на бизнеса, ако малко от малко озаптим корупцията, ще бъде добре за всички.

– Доходите растат с 11%, което също се видя опасно…

– Чувам, че работодателски организации ни облъчват, че този ръст е опасен за икономиката. Само да ги предупредя: да не режем клона, на който седим, защото много скоро ще останем и без работници, и без народ. Няма кой да им работи за 300 – 400 евро на месец.

– Липсата на работна ръка вече е факт – емигрантските преводи са повече от чуждите инвестиции в България.

– Данните от БНБ наистина показват, че от диаспората, работеща по света, у нас влизат по 70-90 млн. евро месечно. Което прави над 1 млрд. годишно. А това е само върхът на пирамидата, защото БНБ не отчита преводите до 2500 евро, а само тези над тях. Не отчита и парите, които минават през “Мъниграм” и другите. А и кеша, който се носи. По моя груба сметка 4% от нашия БВП идва от диаспората ни по света. Което означава, че обезлюдяването върви с бързи темпове. И че големият ни проблем не е нито раждаемостта, нито образованието, а е в ниските доходи. Което е още по – драстично в някои региони.

– Как да се стимулира работещата икономика, за да може тя да вдигне доходите?

– Време е, както Германия при обединението си с ГДР създаде специален фонд за развитие на ГДР, и ние да

направим фонд

за Северозападна

България

и за района на Странджа – Сакар и Родопите. Много икономисти ще почнат да ни убеждават, че първо трябва да се прецени струва ли си. А понякога трябва просто да се направи нещо. Вижте Гърция – вместо да размишлява, убеди Европа и си направи фантастична магистрала от Александруполис до Игуменица. По нея няма движение, но те си я направиха. С европейски пари. След магистрала “Хемус” или успоредно с нея трябва да се работи по четирилентовия път София – Видин, за да се развие целият регион.

– Може би месеците на европредседателството са времето и мястото, където да поискаме повече средства за инфраструктура?

– Влизането ни в чакалнята на еврозоната и Шенген – това трябва да са основнита ни теми на европредседателството. И повече поглед към нашите си интереси. Ето, парламентарната група на БСП приготви два закона. Този за храните управляващите отхвърлиха. А трябва да спрем да гледаме на Брюксел като на свещена крава, както го правят останалите. Трябва ни баланс между рестрикциите на брюкселските чиновници и нашите си интереси. Затова разчитахме да се приеме този закон. Интересно ми е как ще процедират със следващия – за публичните дружества – държавни и общински с над 50% държавно участие.

– Какво решава той?

– Максимата че по-лошо от държавния монопол е само частният монопол, е вярна. Защо една Австрия го знае, а ние не? Трябва да се регламентира управлението на публичните дружества с държавно участие. Те са вече под 10% от икономиката ни. Очаквам дебатите да са бурни.

– Данните на финансовото министерство показват, че бизнесът ни е добре. Хазната е пълна, дори е препълнена..

– И аз четох тези данни. В тях е записано, че приходите от корпоративен данък за първите 7 месеца са 1,2 млрд. лв. Ако това е така, то означава, че можем да приключим годината с близо 2,4 млрд. лв. приходи. Ако е така, то означава, че при 10% ставка

бизнесът би приключил

годината с 24 млрд. лв.

печалба. А ако БВП стигне до планираните почти 100 млрд. лв., това вече звучи много дебалансирано. Почти скандално – 25% от целия БВП на България е печалба на фирмите. И то при положение, че фонд “Работна заплата” на всички – и на публичните, и на частните е 16 млрд. лв. Като добавим и 40 млрд. лв. корпоративни пари в банките, всичко това означава, че бизнесът се страхува да инвестира. Струва си икономистите да се замислят какво правим по нататък с дисбалансите – и в данъчната система, и в икономиката.

– Какво ви смущава в развитието на икономиката и финансите?

– Много искам някой да направи проучване – кой бизнес е това – едрият, малкият, ,средният. Струва ми се, че концентрацията на власт и пари продължава и този разрез откъде се формират печалбите на бизнеса би бил много показателен. Поне като тема за дебати.

– Какви други напрегнати дебати прогнозирате в парламента?

– Много интересни ще са те по такса смет. Ще има общини, които ще плашат населението колко ще им поскъпне боклукът. От 10 години тая тема стои открита, и българският бизнес плаща скъпо, за да субсидира населението. Останахме единствените, които смятаме такса смет по тази архаична методика – данъчната оценка. За мен стои открит и проблемът с данък уикенд, който е една глупост, най-малкото във вида, в който се прие. Проблем си остават таксите, които изобщо не са разходопокривни. И не на последно място – санкциите срещу Русия.

– Твърдите, че санкциите срещу Русия бяха безсмислено упражнение, така ли?

– Наскоро бях на парламентарната асамблея на страните от Черноморското икономическо сътрудничество. Санкциите създават проблеми на едрия бизнес и на финансовите институции. Те обаче предизвикаха руската държава да въведе специални режими за финансиране на малкия и средния бизнес. Затова той не бърза с искания санкциите да отпаднат, защото плува в свои води – непазарни, протекционистични. Аз не виждам нито политически Русия да се е стреснала, нито икономически Европа да е спечелила от тях. Заводите за немски коли в Калининградска област бълват по една кола на всеки 10 минути. С мотори, доставени не от другаде, а от Германия. Странен двоен стандарт, нали?

– Не успяхте да се наложите и за СЕТА…



– Като председател на икономическата комисия имам негативно отношение към СЕТА. Очаквам до дни да видя доклада, поръчан от Макрон, за влиянието на на това споразумение върху френската икономика. Предварителната ми информация е, че СЕТА е изключително вредна за нея. Трябва да мръднем в посока към мълчаливото съгласие, но внимателно, за да не стане част от хранителната верига на корупцията. Продължавам да твърдя, че една от сериозните корупционни игри беше санирането. Преди 10-ина години, когато го започнахме с предприсъединителните фондове, цените се движеха между 60-80 лв. за кв.м. Като стигнаха 100 започна подозрението. А сега има цени и по 300 лв. Да не говорим за това, че най-големият проблем е, че няма кой да санира. Големите избягаха, останаха циганските бригади.

Етикети:
Категория Интервю | 2019/08/18 последна редакция в 5:10 AM
Източник : Днес Плюс | Снимка : Google
2329 Прегледа
Коментари Добави Коментар



Подобни публикации

Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?

Изпрати статия

Спонсорирани връзки


Борис Джонсън: Нова сделка с ЕС е възможна Да си Светльо Костов в БНР и да взимаш над 50 000 лв. за по-малко от два месеца Башар ал Асад обяви амнистия за всички престъпления преди 14 септември Манолова обяви, че поръчките за боклука на София вонят Юнкер: Британците са европейци на непълно работно време Интер остава на върха в Серия „А“ с пълен точков актив „Жълтите жилетки“ отново на протест Дейвид Камерън критикува Борис Джонсън и не изключва втори референдум за Брекзит Гоген в изложба и документален филм през октомври Великобритания се доближава до пускането на своята първа геотермална централа Безсрочен протест: Медицински сестри на палатка до парламента Арестували българин на „Уембли“ заради расизъм Как кметът Имамоглу се превърна в проблем за Ердоган Българите посещават средно по три страни на година Brexit: Ще се стигне ли до решение? И БСП ще реши днес да подкрепи Мая Манолова за кмет на София
Борис Джонсън: Нова сделка с ЕС е възможна
Лондон - Актуални новини Лондон

Борис Джонсън: Нова сделка с ЕС е възможна

Британският премиер Борис Джонсън смята, че нова сделка с ЕС е възможна, съобщават медии, като цитират източник, близък…

Юнкер: Британците са европейци на непълно работно време

Дейвид Камерън критикува Борис Джонсън и не изключва втори референдум за Брекзит

Гоген в изложба и документален филм през октомври BG Лондон

Гоген в изложба и документален филм през октомври

‘Кога ще се ожениш’ е картината, държаща рекорда за най-скъпа творба, която някога е била продавана. Сумата от…

Парченца живот BG Лондон

Парченца живот

Пролет, предпоследен ден, последен ден… Лято, първи ден, втори ден…за някои е горещо, за други – прохладно, че…

Да вдишаш и издишаш BG Лондон

Да вдишаш и издишаш

Заспиваш. Вдишваш и издишваш. Събуждаш се. Вдишваш и издишваш. Работиш. Почиваш. Спиш. Ядеш. Обичаш. Мразиш. Вдишваш и издишваш.…

Black Friday BG Лондон

Black Friday

Стана така, че вече не е нужно да се чака Черния петък, за да си купи човек телевизор…

Джон Майтън и математиката на ученето BG Лондон

Джон Майтън и математиката на ученето

Джон Майтън е математик, писател, драматург и създател на системата за преподаване на математика JUMP Math. Вярва, че…

За британската мечта и още нещо BG Лондон

За британската мечта и още нещо

Защо искате да живеете и работите в Англия? Въпрос от интервю за работа и издаване на документи. Простичък…

Спонсорирани публикации

BGM TV

Популярно в BGM TV

London, England – Kensington Gardens

7777 Прегледа

A walk through London, England that includes stops at Kensington Gardens, Hyde Park, Buckingham Palace and Westminster Abbey

Последно добавени в BGM TV

248 Прегледа

Mercedes-AMG A35 2020 review

Royal

Актуална информация за кралскoто семейство във Великобритания

Лайфстайл

Начин на живот

Матрица

Всичко за новите технологии

Спорт

Aктуална спортна информация от страната и света.

Свежо

Интересни и любопитни новини

Коли

Из света на колите

Здраве

Всичко за вашето здраве. Здравни съвети, алтернативна медицина и билки