1853 Прегледа


Коментари
Коментирай

Най-скъпият подарък


четвъртък, 12 юли , 2018 | Етикети # # # | 1853 Прегледа | Категория BG Лондон


„…— Знаеш ли какво? — разказваше тя. — Днес е моят рожден ден и по тоя случай съм получила един чифт галоши, които трябва да подаря на хората. Тия галоши притежават чудно свойство: всеки, който ги обуе, се пренася мигом на онова място и в онова време, които той най-много харесва. Всяко желание на човека за мястото, в което той иска да бъде, и времето, в което иска да живее, се изпълнява веднага; по такъв начин човек може да стане напълно щастлив.
— Не е вярно! — рече Скръбта. — Твоите галоши ще му донесат истинско нещастие и той ще благославя минутата, когато се избави от тях.
— Ще видим — каза младата фея. — Ето, аз ще ги оставя тук, пред вратата. Някой ще ги обуе по погрешка вместо своите и ще стане щастлив човек.”


×
Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

           Ханс Кристиан Андерсен, „Галошите на щастието”

Добрата дума, искреното пожелание, откритото сърце, отворената душа са благословия, независимо от времето, мястото и хората.

Щастието е променлива величина, достижима за всяко сърце. Особено с галошите на щастието. Особено, когато някой добър разказвач, опрял рамо до твоето, те отнася в света на щастливите.

Само и единствено с блага реч, увлекателно изражение и доверителен поглед.

  • Да, ама не! – недоволства Скритата помисъл. – Щастието трябва да го постигнеш сам, ако въобще има такова нещо. Мисли за себе си и твоят свят ще е най-добрият. Остави другите да се оправят. Няма нужда да се месиш.
  • Аз не се меся! – спокойно отговаря Ярката светлина. – Аз само огрявам пътя. Мракът и неведението подвеждат хората. Нека знаят, изборът е техен.
  • Не разбираш ли, че никой не заслужава твоята т. нар. пътеводна светлина?! – Скритата помисъл вече се изнервя. – Подаръците са излишни, това са измишльотини, човек има нужда само от своята глава, никакви глезотии няма да го доведат до щастието. Животът е първичен, останалото е ненужно вторично допълнение. Подаръци, мили думи, обич,,,, пфу!
  • Сама не си вярваш, нали? – Ярката светлина дори не се трогва от насрещната изнервеност. Тя знае, че ядът и недоволството са способни да кажат и направят неща, които може и да успокоят в началото разгневения, но после изгарят сърцето. Защото човекът не е зъл по природа. Той е създаден, за да създава. Да обича. Да изказва признателност. Да подарява надежда. Творящият човек мисли как да върви напред, не как да пречи на другите да не го стигнат. – Добротата не е порок. Не се терзай от лоши мисли. Ако имаш нещо на сърце, просто го дай. Независимо на кого, без значение къде. Важно е само КАК. Нежността и уважението изпреварват в човешкото състезание.
  • Така си мислиш! – с вече лека доза неувереност Скритата помисъл се опитва да запази първенство. – Какво като дадеш на хората шанс, те така или иначе не го виждат. Техният поглед е вторачен само на две педи от носа им. Какво ще направят? Те не знаят какво е да си щедър. Те не знаят дори какво е да си човек. Мислят си, че това е отсечката от раждането до смъртта. И бързат да го изживеят, за да не би някой да ги изпревари и да направи повече от тях. Те забравиха надеждата, усмивката, благата вест. Всичко онова, с което са дарени още с раждането си. Когато малките феи са наричали над леглата им, никой не е чувал. Остави ги! Нека просто наблюдаваме.
  • Не мога така! Докато съществувам, ще давам подкрепа, ще светя, ще насочвам в тъмното, ще пускам знаци – малки красиви маргаритки, мило и нежно потупване, свенлив поглед, приятелска прегръдка, пътешествия и срещи, криле и дъга, слънце и облаци, полет и мечти. И не защото ще изисквам благодарност, напротив, сигурна съм, ЧЕ МЕ ЧАКАТ.
  • Щом имаш сили! Опитвай. – Бих могла да се присъединя. Но някой трябва и да дърпа назад. – тъжна въздишка от Скритата помисъл.
  • Това не е опит. Това е живот. Раждаме се и живеем, не за да се борим с демони, а за да видим пред вратата си Галошите на щастието. Някой някъде е нашият Ангел.

Филипина Храброва за БГ Медия Лондон  



Етикети:
Категория BG Лондон, Споделено | 2018/07/12 последна редакция в 11:00 PM
Източник : Вести Лондон | Снимка : Google
1854 Прегледа
Коментари Добави Коментар
Реклама

Коментирай с Фейсбук

Ако сте харесали тази статия, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook , Twitter и Google, или да използвате нашия RSS фийд канал, за да четете винаги най-важните новини за Лондон, Великобритания и света.


--->