1362 Прегледа


Коментари
Коментирай

На дъх от Благовец


петък, 19 януари , 2018 | Етикети # # # | 1362 Прегледа | Категория BG Лондон

ВАШАТА

Реклама тук

Разбери повече

Преди много години Господ изпратил, ама съвсем случайно, даже много случайно (вярвате ли?) едно красиво момиче и един лош старец на самотен остров, изолирани от света, без да знаят един за друг.

Колкото момичето било хубаво, невинно, добронамерено и пожертвователно, толкова старият мъж бил страшен, грозен, начумерен и зъл. Всеки живеел в собствения си свят и си го харесвал, защото не разбирал от другия.


×
Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

Правели своите си неща, вярвали в личните си каузи, поощрявали напълно противоположни страни, били лидери.

Без да разбират добре силата си, те владеели чувства и мисли. Карали всяка душичка да примира или да се разнежва, зависи в коя половина на острова попаднели.

Не разбирали животинките защо понякога се чувствали сякаш са в рая и защо имало дни на коварен студ в душите им. Когато усещали шума на потоците, нежния аромат на цветята, медния глас на пеещата девойка, животът придобивал друга сила. Приближавайки се до мрачните надвесени дървета, огромни бурени, кал, и още до зловещата тъмнина на пещери и хралупи, техните сърчица се свивали и замръзвали. Не разбирали как се случвало всичко това. Живеели в постоянна несигурност. Хубаво им било в света на момичето, но не можели да избегнат и стареца. Каквото и да правели, пак попадали на него, не знаели, че сами му позволявали да ги господства.

А младата красавица била толкова всеотдайна и обгрижваща. Слънцето й се покланяло всеки ден, луната й правела реверанси вечер, звездите наричали съня й. Тя се събуждала с усмивка и пожелавала красотата на новия ден да се случва на всеки. Посрещала вечерта гостоприемно и я настанявала уютно до сутринта. Тя си вярвала и предавала това усещане на всеки. Не се конкурирала с никого. Мотивирала, обнадеждавала, помагала, говорела благо, раздавала… себе си.

Старецът се мъчел да води борба. Да предизвиква агресия, да не прощава, да събужда зло у всекиго, да парализира. Канел само несигурността у дома си и близките на сърцето му безпощадност, грубост и неверие. Измивал на силна струя всяка позитивна мисъл, наострял зъби и нокти и карал всеки да се чувства в отбрана, скрит като охлюв. Попаднели ли веднъж във властта му, животинките променяли облика си. Ставали точици.

Конфликтът неминуемо се случил. Старият заплашил младата, опитал се да я превърне в поредната си карфица. Изревал застрашително като звяр. Тя не го познала. Усмихнала се, както си знаела, нагостила го с прясна роса и свежи горски плодове, измила му челото на бистрия поток и го изпратила по живо по здраво.

Нейното име било Увереност, него го наричали Страх.

Филипина Храброва за БГ Медия Лондон



Етикети:
Категория BG Лондон, Вестник e-Вести, Споделено | 2018/01/19 последна редакция в 12:00 PM
Източник : | Снимка :
1363 Прегледа
Коментари Добави Коментар
Реклама

Коментирай с Фейсбук

Ако сте харесали тази статия, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook , Twitter и Google, или да използвате нашия RSS фийд канал, за да четете винаги най-важните новини за Лондон, Великобритания и света.