Какво не ви каза Слави Трифонов за мажоритарната система

date_range неделя, 18 юни , 2017 person_outline БГ Медия Лондон
equalizer 4652 Прегледа  | comment Коментари
Споделяне
Какво не ви каза Слави Трифонов за мажоритарната система

След проведения референдум и изборния всеизвестен резултат от него, убеден, че гражданите бяха подведени към вярването, че с мажоритарната система няма да има партии, а личности и че политическата класа ще бъде пометена, аз реших да представя пред аудиторията част от моето изследвания по темата.

МАЖОРИТАРНА СИСТЕМА – ИСТИНА И РЕЛНОСТ

Представям Ви факти за мажоритарната избирателна система. Ще ви дам разяснения и примери за Френската система.

Защо Франция?

Защото в шоуто на Слави Трифонов много пъти се даваше пример именно с Френската система.

Източник на разясненията за мажоритарната система в два тура: тук

Държавата, в случая Франция, е разделена на 577 едномандатни района. Всяка политическа сила излъчва по един кандидат. Може да има и независими, необвързани с партия кандидати, но във Френския парламент има 99% партийнo обвързани лица. Още тук виждаме, че лозунгите на политическото шоу, че „ще се избират личности, а не партии“, че ,,ще се измете политическата класа’’ личи, че не са обективни и не са релани.

Кандидатите, които получат абсолютно мнозинство, тоест, над 50 % от валидните гласове и са събрали гласове поне 25% или повече от имащите право на глас, в един едномандатен район, влизат във френския парламент избрани на първи тур.

На втори тур отиват кандидатите събрали поне 12.5%, не от действителните гласове, а от имащите право на глас в един едномандатен район, което вдига доста прага за отиване на втори тур. На втория тур кандидатът, който получи по-голям брой гласове е избран за депутат.

Какво е притеснително, недемократично и ликвидиращо справедливата представителност в парламента?

Представям действителна информация, за резултатите от парламентарните избори във Франция, през 2012г. На първи тур се вижда коя партия каква електорална тежест има в цялата страна, но представителноста изобщо няма същата тежест, защото например:

  • Партия ,,Национален Фронт’’ – на Мария Льопен, която има 3 528 663 избиратели или 13.6% от валидните гласове на първи тур има 2 депутати в парламента.
  • Партия ,,Съюз на Народното Движение’’ – на Никола Саркози, която има 7 037 268 избиратели или 27.1% от валидните гласове на първи тур (два пъти повече от „Национален Фронт“) има 194 депутати, което е 94 пъти повече от партия ,,Национален Фронт’’.
  • Партия ,,Нов Център’’ – на Ерве Морен с 569 897 избиратели или 2.2% от валидните гласове на първи тур ( което прави шест пъти по-малко от партия ,,Национален Фронт’’ ) има 6 пъти повече депутати от „Национален Фронт“ или 12 депутати.
  • Партия ,,Радикална Партия’’ на Джейм Мишел Байлет която с 321 124 валидни гласове има 1.2% от общият вот на първи тур, ( което е 11 пъти по-малко от партия ,,Национален Фронт’’ ) има 6 депути.

Тоест три пъти повече от партия ,,Национален Фронт’’

Може да видите другите подобни примери в източникът на данни:

Presidential and Legislative Elections in France – Results Lookup

French legislative election, 2012

 С мажоритарната система в два тура на първия тур всички партии премерват електоралната си сила. Там където на първи тур има кандидат с мнозинство над 50% от действителните гласове и същият кандидат има поне 25% от имащите право на глас, директно влиза във френския парламент.

Фактите сочат, че на първия тур във Франция са отишли 36 от 577 депутати или малко над 6% от депутатите са избрани с пълно мнозинство, на първи тур

На втория тур са отишли първите двама кандидата от първия тур, във всички останали едномандатни райони и онези кандидати които имат 12.5% от имащите право на глас на първи тур, ако въобще има такива освен първите двама. ( Подчертавам, че 12.5% от имащите право на глас, а не от валидните гласове, което прави почти невъзможно явяването на втори тур на трети кандидат. )

Ако няма, на втори тур отиват първите двама. На втори тур депутат става този, който има най-много избиратели. По-този начин не се дава възможност на третата по електорална сила партия във всеки един отделен едномандатен район и на всички останали да имат широко представителство в парламента, отговарящо на гласувалите граждани, за съответната политическа сила.

Това е НЕСПРАВЕДЛИВО и НЕДЕМОКРАТИЧНО!

Поради тази причина първите две партии имат в пъти повече депутати от останалите партии, които имащи милиони гласоподаватели, представителството им в парламента не отговаря на гласувалите за тях. Това дава възможност на първата партия за пълно мнозинство или ако не и достигат 4-5-10 депутатски места, да се спазари с една малка партия, за да има мнозинство.

В момента в Франция мнозинството е с 292 депутати от 577, а във Великобритания консервативната партия има мнозинство с 328 депутати от 650 места. Какво би се случило ако през 2014г. в България депутатите бяха избирани със същата система както в Франция?

Нека първо да обясним каква е действащата система

В България действа пропорционална избирателна система, която дава възможност за широко представителство в парламента на Българските граждани.

В България има 31 многомандатни района, от които в парламента влизат 240 народни представители. Всяка партия излъчва листа с кандидат народни представители преди изборите. Изборите се провеждат в един ден и всички партии, които имат поне 4% от действителните гласове, имат представителство в парламента от поне 10 депутати. Мандатите се определят от централната избирателна комисия по метода на Хеър-Ниимайер.

Във всеки многомандатен район симпатизант на дадена партия може да избира за кого от всички 30-40-50 излъчени кандидати на да даде преференциялен вот (мажоритарен), вместо да има само един кандидат от партия, както е в мажоритарната система. Може също така и да даде преференция на независим кандидат, ако има такъв, без да гласува партийно! На последните избори, през 2014г. 19 депутата са избрани с преференция (мажоритарно).

Подробности за тази избирателна система, може да намерите  тук

Как изглеждаше 43-тото народно събрание

Какво прави впечатление? Между първата, втората и останалите партии няма разлика в представителството от 9-13 до 97-140 пъти по-голяма разлика в депутатските места както е в Франция! Това е много важно за тежестта на представителството на избирателите.

Другото, което прави впечатление е, че с преференция(мажоритарно) са гласували 1 121 624 избиратели от всички 3 500 585 избиратели, положили подпис в избирателните списъци и са избрали мажоритарно 19 депутати.

  • ГЕРБ – 10
  • БСП – 5
  • ДПС – с 2
  • Реформаторският блок и „България без цензура” – с по един

Тоест с пропорционалната система има мажоритарен вот. Данните вижте тук

Как обаче би изглеждал парламента, ако в същата 2014г. действаше мажоритарната система в два тура, както е във Франция? България ще се раздели на 240 едномандатни района.

Хипотетично ако разделим имащите право на глас в България, а те са 6 858 304 души, на 240, колкото са народните представители, приблизителната квота, която ще бъде нужна, за да бъде избран един народен представител, е 28500 души, като вземем под внимание, че квота за някой места ще бъде по-голяма, а за други, по-малка.

На първи тур всички партии щяха да премерят електоралната си сила и както се вижда изборните резултати през 2014г. , Герб би имала има най-голяма електорална сила следвани от БСП и ДПС. В района на Разград и Кърждали през 2014г. ДПС има мнозинство над 50% и вероятно ще спечелят още на първи тур. В района на Шумен, Търговище и Силистра ДПС е водеща политическа сила, следвана от ГЕРБ и представителите на тези две партии ще отидат на втори тур. В областта на Ямбол, Хасково, Смолян, Добрич, Бургас и Благоевград, водеща политическа сила е ГЕРБ следвана от ДПС и на втори тур биха отишли кандидатите на тези две партии.

В район София 24 – избирателен район и София град – 23 избирателен район, водеща партия е ГЕРБ следвана от РБ и кандидатите на тези две партии биха отишли на втори тур. Във всички останали райони водеща политическа сила е ГЕРБ, следвана от БСП. Съответно кандидатите на тези две партии ще отидат на втори тур. Не е изключено в някои едномандатни райони да има на втори тур представители на другите политически сили, но по данните от 2014г. става ясно, че това биха били единични случай, ако въобще има такива.

Всеизвестен факт е, че Александър Методиев – ,,Бат Сали’’ от ПП ДСП, влезе в парламента с мажоритарен вот от малък район. С въвеждането на цялостна мажоритарната система, във всички избирателни райони може да има подобни случай, в които местни феодали като Ценко Чоков, биха станали депутати. Веселин Марешки също би влязал в парламента, както и Делян Пеевски и др.

Очевидно партия ГЕРБ би имала пълно мнозинство с мажоритарни избори в два тура, не само заради това, че има най-голям електорат на изборите през 2014, но през 2015 те взимат мажоритарно избраните кметски постове в почти всички областни градове. Ако изборите бяха с мажоритарна система, през 2014г. правителството на ПП ГЕРБ би дало представителство на 32.67% от действителните гласове и 15.64% от имащите право на глас!

Докато ако властта не се концентрира в ръцете на една партия, както би се случило, ако се въведе мажоритарната система, а се формират коалиции за държавно управление, както се случва почти винаги от 2001г. до сега, така управлението е с по-голямо представителство на избирателите.

  • Ако има подписана програма за управление между управляващата партия, коалиционните партньори и друга партия, подкрепяща тази програма, това означава, че по-голяма част от избирателите участват в управлението, а това е демократично.
  • Ако властта се концентрира в ръцете на една партия с пълно мнозинство, както е с мажоритарната система, каква е гаранцията, че тази партия ще работи само в интерес на народа и ще започне да изпълнява програмата си за управление ако въобще има такава!

Другите партии няма да имат достатъчно гласове, за да гласуват против тяхната политика ако не е добра за гражданите и с вот на недоверие няма да може да я прекрати. Това означава да оставим една партия, която понякога се ръководи от един човек да взема каквито решения иска, дори и да не са добри за народа.

Тук можете да видите едно изследване, което беше излъчено от една от водещите национални телевизии, за да видите как би изглеждал парламента с мажоритарни избори в два тура! Да видим какъв е съставът на парламента на една от най-стабилните държави в света, а именно Австрия!

Защо ли не се дава пример с тях?

Виждате ли как там първата партия няма мнозинство и как 85% от депутатските места не са в ръцете на 2 партии, както е във Франция? Управлението е от коалиция между две партии! ИЗТОЧНИК

Да видим какъв е съставът на парламента една друга доста стабилна държава, Швейцария! Отново първата партия няма мнозинство и първите две партии нямат 85% от депутатските места както е в Франция!
Източник тук –  Управлява коалиция между 4 партии!

Заключението на база обективните факти е, че мажоритарната система е система, в която по-силният, по-богатият печели всичко.  В тази система няма пропорционална справедливост. Тази система дава правото един кандидат, спечелил 25 001 гласа, от един едномандатен район, да бъде представен, а другият кандидат, който е получил 24 999 гласа, да не бъде представен. Мажоритарната система ще дава правото на партиите да издигат и да финансират свои кандидати, като само по-популярните и по-силните партии ще печелят.

Големите бизнесмени ще могат да си финансират кампаниите, да трупат популярност и да побеждават в различни избирателни райони. Отпадне ли партийната субсидия, с политика ще могат да се ангажират не най-честните, а най-богатите, които сами ще могат да си плащат за кампанията и да плащат за това да получат марката на популярна политическа сила.

В мажоритарната система няма справедливост, като резултатът от въвеждането и в България ще бъде милиони граждани, които няма да бъдат представени и няма да участват в управлението на държавата и стотици хиляди ще са тези, ще гласуват, но яма да участват в управлението на общината, на чиято територия живеят. Тази система, аз и хората, които реално я познават, наричаме – Не справедлива!

Смятам, че е много добре да има референдуми в нашата страна, но определено не и такива. Референдума на Слави Трифонов беше наречен от него и екипа му „Референдума, които хората искат”, но те не питаха хората от какви въпроси се интересуват.

Защо ли в този референдум нямаше въпроси засягащи следните теми

  • Прекратяване на договорите с ТЕЦ „Марица” 1 и 3, които взимат с 40% по-висока цена на тока и до момента са ощетили държавата с около 2.7 млрд. лв.
  • Създаване на национална програма за раждаемоста стимулираща раждането на деца на пълнолетни и образовани майки и бащи включваща и превенция към заболявания в образователната система и храненето. В момента на година се раждат около 66000 деца и в същата година почиват над 100000 човека. Тази тенденция е от много години и трябва да се обърне в обратната посока!
  • Създаване на национална програма за привличане на Българи с Българско самосъзнание от Българските малцинства в Украйна, Молдова и др. държави. 4. Национализиране на ЕРП-тата.
  • В супермаркетите и големите хипермаркети да се купуват в по-голям процент Български стоки така както Румъния направи за Румънските стоки. Много от хипермаркетите са чужди и трябва да се използват за изкупуване на стоките на дребният местен и среден бизнес.
  • Създаване на комисия за разследване на парадокса големи корпорации с големи милионни и милиардни обороти да работят на загуба или 0 лв. печалба с продължение на години и така да не плащат данък печалба. Търсене на държавеническо решение за справяне с този сериозен проблем само от който държавата най-вероятно губи милиарди от данъци!
  • Търсене на начин за прекратяване на концесията за златните ни находища. След като се направи това според мен да се създаде държавна компания за изработка и продажна на бижута. Търсене на максимални ползи за бюджета.
  • Предоговаряне или прекратяване на неизгодните концесионни договори за държавата. От над 400 концесии се взимат 100-тина милиона. Такъв тип практика трябва да се прекрати.

Това са важните теми от дневния ред на обществото. Темите свързани с икономиката, демографията, сигурността, а теми свързани с изборното законодателство, по-скоро касаят защита на интересите на скритият олигархичен елит.

Автор: Ц. Гроздев

Коментирай с Фейсбук
Споделяне

Намерете ни в Google+

monetization_on Реклама

Спонсорирани публикации

Реклама

Най-Четено

Реклама

web БГ Медия Лондон - Актуални новини за Великобритания и Лондон, безплатни обяви в Англия, вестници и списания в Англия