Ние сме тук и сега и живеем, но пак ние управляваме посоката си на движение. Не спираме да търсим себе си по пътя на себепознанието.
Защото все пак ставаш ценен не с това, което притежаваш и изграждаш като свои личен бранд или титла, а с това, което даваш. Да помислим над концепцията на отворено и достъпно знание за всички…
Изискуемата гъвкавост би била гарант за това любознателният да бъде свободен консуматор на знанието навсякъде, да общува свободно без ограничения да изрази недоволствата си и те да бъдат обективен измерител за качеството на предлаганите услуги и ресурси на едно заведение. И дано получената в края на обучението тапия има реална стойност и приложимост. Нека не забравяме все пак, че университетът не е просто сграда, а среда, която изисква особено днес статуквото и елитарната среда да бъдат изместени от реален и жив контакт т.е. да се реализира социална ангажираност от всичките участници.
В настоящето писание ще мислим и коментираме какво е разбирането за „университетът” днес и дали той събира знанието като център за обогатяването на знанието и развитието му. Последствието е приемането на това знание от младото поколение и участието на университета в прилагането на това знание към проблемите на обществото, но по независим начин от политическата ни система. На фона на казаното можем да се запитаме има ли университети у нас и ако има колко са те и как се вписват в растящата динамика?
Уместно ли е да пренебрегнем границите и да вземем най-доброто от миналото и го пренесем тук и сега, като добре укрепен мост, за да се придвижат хората и усетят една издържана виртуална платформа, общодостъпна за всеки един от потребителите?
Когато се връщам към времето прекарано в университета се радвам и благодаря, че освен знания получих и нещо много важно – личен и то достоен пример, усетих и съзрях неподправеното лидерство. Видях и усетих добротата, справедливостта и преминах преградите, за да бъда по-близо до академиците, поемайки техните дарове с огромно възхищение. Разбрах, че винаги трябва да се борим и отстояваме своето мнение и да не изневеряваме на принципите на честно и искрено поведение. Точно те станаха мощният двигател на действията ми и с радост признавам, че имах доста силен коректив, повлиял в изграждането на характер, устойчивост и неизменчивост.
Имаме уникалния шанс да бъдем „граждани на света” и от нас зависи дали ще посмеем или по скоро пожелаем да използваме този уникален шанс. Възможността да опознаем непринудено и естествено друга култура, манталитет и разбира се да натрупаме позитивни практики е често срещана днес.
Но тук идва моментът на равносметка т.е. завърналият се в родната страна млад човек поглежда с други очи на статичната и преизпълнена с проблеми родна страна.
Тук визирам едно състояние на безсилие, или трудността да се промени статичното статукво, ако щете тромавите бюрократични процедури, да се чува гласът на гражданина и така бленуваният зов на справедливостта. В този анонс е изключително важно и определящо самосъзнанието и светоусещането, натрупали се разочарования или позитиви в растящия млад човек –изграждаща се принципна личност.
За пореден път се убедих, че съм късметлийка. От позицията на изминалото време се срещнах със свой приятел, който ми сподели разочарованието си от „загубеното” време в обучение в родната ни страна. Това усещане е кристализирало особено ясно след пътуване в чужбина и гостуване в чужди университети. Много жалко наистина, защото дори аз изпитах трагичността на тази действителност.
Аз успях да се предпазя или по скоро да се „спася” от подобни емоции! В съзнанието ми присъстват едни хора мисионери, решени да поддържат пламъка на знанието и да го предадат на своите млади последователи. Разбира се идилията не е възможна и признавам, че разочарования е имало, но просто позитивите са в пъти и с превес.
Не случайно чувствам силна притегателна сила към академичната общност, която сякаш ме зове да бъда там и да усещам динамиката на познанието, да съм до своите идоли, да се уча от тях и да унаследя страстта към преподаването, да стана част от мисията на университета!
Не случайно започнах с идеята, че ние управляваме посоката си на движение. Ние вземаме решенията си, пак ние носим тежестта на избора си. Няма нищо невъзможно, има липса на желание, страх и неувереност.
Надявам се умело да съумеем да критикуваме и себе си и да се развиваме и надграждаме, да борим трудностите и да търсим предизвикателствата, а не лесните пътеки.
Актуална и полезна информация за Българите във Великобритания. Новини за Българите в Лондон. Списък с най-често задаваните въпроси за намиране на работа във Великобритания. Полезна информация при подготовка на документи за работа и престой във Великобритания.
Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?
БГ Медия Лондон е млада, динамично развиваща се, полезна и различна глобална дигитална, мултиплатформена кросмедия от и зa Българите в Лондон.
