Абитуриентски вълнения. Хубавото е ясно, то не може да избяга, не може да се отрече, видимо и реално – деца, приятели, море.
Сега идва трудното. Какво да продължа да пиша? Всеки ден по някаква бюрократична пречка, отнемаща от десетобалната система за оценка на престоя ми по точка. Всеки ден някой ти казва как нещо не може да стане, а те сюрпризират с неща, които не си искал. Един от най-близките ми роднини влиза в болница за байпас уж с връзки, защото ако не ти удари някой лекар рамо, си умираш, недоскопосват или чакаш дълго ред. Жив и здрав е, възстановява се, Слава Богу, но да ти откраднат бельото, пижамата и ред други лични вещи, е срамота.
Започнахме да свикваме и да оправдаваме тези пресъпления на дребно, защото за престъпленията не едро съвсем пък никой не ни пита. Хората са недоволни и си го изкарват на себеподобните си по нецивилизован начин. Всеки недооценен посяга на „ближния си“. Като не им харесва на доктори, медицински сестри и санитари, да хващат пътеката. Но които остават, да си вършат работата. Да не напомням, че някои от изброените дори са положили клетва.
Нямаше ден без новинарско заглавие от рода на: „Клошар ползва шадравана за склад“, „Престъпна банда откраднала осем коли за два месеца“, „Отново мъртъв делфин на плажа във Варна“, „Свлачище от изкопни дейности“, „Пребито момче и заплашено с пистолет“, „Показна наказателна акция на наркодилър срешу друг – меле насред улицата‘, „Идват шокови сметки за парно“. Знакови заглавия, характеризиращи мазохизма на хората. Стоим и търпим. На никого не му харесва. Ама нали от България по-хубаво няма, безропотно всеки се бори да оцелява. Никой не иска да рискува.
Имаше един мъж, което даде живота си за тази грохотна несправедливост. Изгоря, за да светим ли? Още стоят камъните пред сградата на общината. И толкова.
Градско бездушие, което всеки разбира се, отрича, напасва се на политико-икономическата, „/не/културно-образователната“ обстановка и не разбира, че дава лице на престъпниците на дребно, средно и едро да правят това, за което четем в медиите, и още по-лошо – все по-често ставаме свидетели лично на побоища, кражби, хулигански прояви, грубо отношение.
Не че го няма по света. Ама такова малодушие няма. Вярно е, че всеки отговаря за себе си и никой не може да бъде съдник на другите. Но етичното и естетичното трудно ми изпъкват. Да, има ги, не мога да отрека желанието на много мои близки и познати, решили да правят стойностни неща – производство на здравословни и био храни, не мога да не спомена Градското списание, което упорито се бори да наложи кутурни ценности и едва наскоро Община Варна е наградила труда на създателката с 3-4 хиляди лева, също детски център, където децата работят само с естествени материали и се учат от малки на умения. И дотук.
Хареса ми едно сравнение. Висшият съдебен съвет (ВСС) бил невъзможна манджа с грозде – умножавате круша по крокодил и получавате вторник.
Как издържам на променливото време, големите разстояния и мултнационалното население в „лудницата“ Лондон ли? Никой на никого не пречи.
Филипина Храброва за BG Media London
Актуална и полезна информация за Българите във Великобритания. Новини за Българите в Лондон. Списък с най-често задаваните въпроси за намиране на работа във Великобритания. Полезна информация при подготовка на документи за работа и престой във Великобритания.
Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?
БГ Медия Лондон е млада, динамично развиваща се, полезна и различна глобална дигитална, мултиплатформена кросмедия от и зa Българите в Лондон.
