162 Прегледа


Коментари
Коментирай

Криенка, гоненка или мижанка


петък, 1 юни , 2018 | Етикети # # # | 162 Прегледа | Категория BG Лондон


Ленчето се замисли. Сякаш броеше времето по различен часовник. Какво се случваше с хората, които уж познаваше. Да въртиш крачката, додето стига каишката, не е пътешествие, смяташе тя. Нарича се държане под чатал. И продължи унесено мислите си с глъчката на децата, което й беше приятен фон. Дъби-дъби й одраска за секунда съзнанието.


×
Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

Да останеш в собствения си мир е много по-лесно, отколкото да се разправяш. Да виждаш розово там, където някой го вижда кафяво, не е далтонизъм. Да доказваш колко се велик, граничи с безумие. Но след години ‚врене‘ в обществено-политически каши, се опиташ да намериш своя си територийка, непречеща никому, ставаш безинтересен и, о, как е възможно, тази особа да не коментира. Ами така. Ленчето вече не иска да коментира. Накоментирала се е. А то и темите сега, ако ги погледнеш по-обстойно, се въртят около Бойко; как БГ държавата за нищо не става, ама иначе сме горди българи (това само помежду, за да ни успокоява); ЕС и  взаимоотношения; чалга звезди и кОлтура; безвкусни новини тип ‚бяла роза ще закича‘. Всичко това се редува тук-таме с някое убийство, малко повече катастрофи, грабежи на килограм и печални новини за отиващи си от този свят хора.

Дори не й ставаше тъжно от всичко това. Тя не държеше сметка на никого. Наблюдаваше и все повече стесняваше обема на информацията, която пристигаше от тази посока, както и на хората, чиито глави бяха в този водо/новино/въртеж.

Да не си помислите, че тя беше скучен човек. Не се беше заразила. По-скоро усети, че нещо не е както трябва и хукна само и единствено по своя си път, без никакви обществени поръчки. Намираше други гледни точки и се забавляваше, защото времето лети бясно и не искаше да остава в позиция на вечно очакване. Ех, Ленче, Ленче, викаше си тя, не ставаш за народна топка. Толкова мразеше тази игра, че чак я заболяваше, като се сещаше за пионеро-комсомолското детство.

Правеше си прохладен път, зачистваше каквото трябва, за да може като седне на пейката да почине, да не се чувства задължена с нищо. Понякога й се случваше да помоли някого да предаде едно здравей, написано на лист хартия, ама като й отговореха, че нямат време, спря й това. Заетостта, си мислеше тя, е много хубаво нещо, ама човешкото внимание заемаше по-висока позиция в нейната скала. И това ще мине, както ни е известно.

Та затова Ленчето не се навираше в казана, вареше си нейните компоти по собствена рецепта. Не се стряскаше удивително: ама как е възможно някоя си да възпява нещо си. Щом й е дадена гласност, не е тя виновната. И това ще мине. Друго ще дойде. Камъкът трудно се бута по баира.

Не се вълнуваше какво ще говорят или няма да говорят за нея. По-важното беше, че чуваше глъчката на децата, които малко след падналия дъжд, пак излязоха в парка да играят, без да се притесняват, че ще се намокрят. Сега пък един: Оракуле, кажи ми, се фръцна из главата й и тя спря да обръща внимание на скучните мисли. Що пък да не го попита нещо.

 

Филипина Храброва за БГ Медия Лондон



Етикети:
Категория BG Лондон, Вестник e-Вести, Споделено | 2018/06/01 последна редакция в 4:45 PM
Източник : | Снимка :
163 Прегледа
Коментари Добави Коментар
Реклама

Коментирай с Фейсбук

Ако сте харесали тази статия, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook , Twitter и Google, или да използвате нашия RSS фийд канал, за да четете винаги най-важните новини за Лондон, Великобритания и света.