Когато изпратим деня

Когато посрещнем деня, си обещаваме да сме по-добри от вчера.

×

Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

Изпрати Новина

Когато изпратим деня, мислено преповтаряме какво сторихме, за да сме по-добри.

Когато посрещнем деня, желаем силно.

Когато изпратим деня, мечтаем силно.

Когато посрещнем деня, си пожелаваме наслука.

Когато изпратим деня, жадуваме спокойствие.

Когато посрещнем деня, сме вярващи, знаещи, можещи и правещи.

Когато изпратим деня, вече не сме начинаещи.

Не чакаме от никого и не дължим никому. Ако чакаме да бъдем готови, можем да чакаме цял живот. Благодарни сме на себе си и на хората около нас. Ако не сме благодарни, не сме от този цивилизован свят. Помагайки на други, помагаме на себе си. Иначе бихме могли да наречем живота си безжизнен. Гледаме във всички посоки, не затваряме очи, не се правим, че не виждаме, заемаме позиция, общуваме човешки, в противен случай животът се нарича скотски.

Когато започва денят, сме вятърна мелница, не спираме.

Можем да работим и да се усмихваме, можем да работим и без да се усмихваме. Даваме, колкото можем и можем, докъде се поставим. Няма ограничения за никого. Животът е справедлив. Индивидуалността е различна. Тя затова е и индивидуалност. Всеки е там, където иска. По негова воля.

Когато свършва денят, сме като камина.

Припукват искрите, подсещайки ни за раздадените емоции. Пламъците се усукват един в друг, както ние здраво сме удържали поредния ден. Светлината е ярка като нашата индивидуалност, с която сме изпъкнали. Топлината е навсякъде, защото сме давали. Дали сме себе си в това, което правим.

Когато посрещнем деня, сме като тревата, цветята и дърветата. Очакваме да ни окъпе светлината.

Когато изпратим деня, се потапяме в мрака, за да се успокоят неспокойните ни и вечно търсещи души.

Когато посрещнем деня сме като слънцето. Искаме да сме светли, ярки, горещи и раздаващи енергия.

Когато изпратим деня, сме като луната. Приглушени и успокоени. Надничащи дълбоко в себе си.

Когато изпратим деня, заслужаваме прегръдка.

Когато изпратим деня като герои, сме готови да посрещнем новия като такива.

Филипина Храброва за БГ Медия Лондон