Киров-син: Платих откупа за баща ми и 121 000 евро данък за него. Парите на Наглите никой не ги търси

      Публикувано на сряда, 22 май , 2019      380 Прегледа     
Киров-син: Платих откупа за баща ми и 121 000 евро данък за него. Парите на Наглите никой не ги търси

  • Интервю

МВР да направи списък с имената и снимките на бандити – да ги покаже, всички да ги знаят и да се пазят, казва Иван Киров

– Г-н Киров, кой беше най-трудният момент за вас от отвличането на баща ви преди 10 г. в Банкя досега?



– Най-трудно бе по време на самото отвличане, докато баща ми го нямаше. Реално от моите действия зависеше животът му – давах си сметка, че ако не платя откуп, ще го убият. В такава ситуация може да ти се искат много неща – да беснееш, да отмъщаваш, но когато има заложник, не можеш. Трябва да се играе по чуждите правила, да се съобразяваш и да бъдеш достатъчно добър в преговорите, за да не навредиш. Може да не убият отвлечения, но да му отрежат пръст, както са правили. Това си е риск – очаквах, че ще се случи, ако кажа например, че съм събрал само 250 000 лв., а те искаха много повече.

– Искали са 5 млн. евро…

– Да.

– Вярно ли е, че сте предупредили похитителите, че ако наранят баща ви или му отрежат пръсти, както на бившия шеф на ФК “Литекс” Ангел Бончев, няма да видят нито стотинка?

– Честно казано, точно така не можеш да кажеш, тъй като си в слабата позиция. Казах им, че ако не ми дадат неоспоримо доказателство, че баща ми е жив, няма да видят стотинка. Комуникацията (с есемеси -б.а.) се започваше само когато те решат. Всеки път имаха нов номер. Може да пишеш колкото си искаш, но няма кой да го прочете… Вечерта, когато тръгнах да предавам парите, изведнъж казаха: “Утре”. И край. Почнах да пиша – не искате ли парите, утре няма да има, няма да дам и т.н. Два часа преди това ме караха да обикалям насам-натам. Беше ми писнало, но не отговаряха.

– Къде трябваше да предадете парите първия път?

– Не казаха, просто ме размотаваха – в София, Княжево, Владая. Оттам към Дупница, Самоков, Боровец, пак в Самоков и накрая: “Няма да стане”. Явно са имали съгледвачи по пътя и са се притеснили.

– Тогава ли бе най-критичният момент от преговорите?

– Най-критичният беше на следващия ден. При преговорите все казваха, че са “професионалисти” и имам “мъжката им дума”, а накрая, като тръгнах да им нося парите, се дръпнаха. Бях побеснял, изключих си телефона. Като го включих, имаше есемеси със заплахи от рода “Какъв си ти бе, нещастник?!”, “Искаш сега да го смажем от бой ли, да ти го донесем на парчета” и пр. Отговорих нещо от сорта: “Искате ли парите? Имам 517 хил. евро”.

Последва съобщение в 20 ч да тръгна към Дупница. И в началото имаше критични моменти. Нямах средства в банкова сметка, парите във фирмата бяха оборотни. Ако има 50 000 лв. оборот, значи толкова мога да събера. А и какви пари мога да намеря, когато всички медии гърмят, че баща ми е отвлечен. Кой ще иска да си купи скъпа машина, при положение че утре може да няма фирма. 3 седмици – по време на отвличането и малко след това, оборот почти не е имало.

– С фирмата какво се случи, сега офисите и са празни?

– Това навреди първо на имиджа и. Тогава всички чуждестранни фирми разбират за отвличането, но са в неведение какво се случва в държавата. Почват да мислят дали трябва да имат представителство, кой да им движи нещата, това са големи фирми и т.н. Подобно нещо вреди жестоко на бизнеса. Загубите, които претърпяхме, са десетки пъти по-големи, отколкото сумата, която платихме за освобождаването на баща ми. Проблемите съвпаднаха и с кризата в държавата, която през 2009 г. бе в разгара си. Платих данъци за парите за откупа и т.н., натрупаха се много неща.

– Как така платихте данъци?

– Тези пари излизат от фирмата, но аз няма как да имам разходни документи, за да ги осчетоводя. Липсват 517 000 евро от оборота и те се облагат с данък като спечелени – веднъж с данък печалба и втори път с данък дивидент.

– Колко общо данъци платихте?

– Около 121 000 евро.

– Излиза, че веднъж сте жертви на Наглите, втори път – на държавата? Не трябваше ли да ви ги опростят?

– Това се случва в нормалните държави. В Холандия, когато е бил отвлечен шеф на голяма компания и е платен откуп от порядъка на 15 млн. евро, държавата отива и казва: “Извиняваме се, че не можахме да предотвратим това тежко престъпление, но ще ви опростим данъка върху парите, които сте дали”.

Да не говорим, че още докато баща ми беше отвлечен, някои от българските доставчици, на които в това време сме дължали пари за стока, започнаха да се обаждат: “Искаме си парите”. Вместо: “Не се притеснявай, в такъв момент ще изчакаме”.

– Никой ли не предложи пари, за да помогне да съберете откупа?

– В прав текст – не. Няколко души, приятели на баща ми, се обадиха да питат могат ли с нещо да помогнат. Но аз избягвах в такава ситуация да вземам пари назаем, за да събера огромна сума за откуп. После как ще ги връщам? Има и друго – ако тръгна да събирам пари от хората, като им казвам, че баща ми е отвлечен и животът му зависи от това, ще ги поставя в много неудобна ситуация да не могат да ми откажат. Не искам да им причинявам това. Те какво са виновни? В такива моменти повечето хора биха се отдръпнали, така и направиха.

– В бедата преброихте ли приятелите?

– Да. Аз никога не съм имал много приятели, истинските от детството досега са 5-6 и те са си там.

– По време на преговорите с бандата, споделяхте ли с друг от семейството какво става?

– Бях сам, живеех отделно от майка ми. А и тя нямаше с какво много да ми помогне, идваше да ме види, да пита какво става. Аз самият тогава не знаех какво точно се случва, дали се подслушват телефоните. Пазех се.

– Като се обадихте в полицията, не се ли притеснявахте, че точно оттам може да изтече информация?

– Честно казано, се притеснявах в началото. Звъннах на един консултант по сигурността, бил е в службите. С него преценихме, че трябва да го обявим (Киро Киров-б.а.) за издирване в МВР. Не съм конспиративен тип, доверчив съм. Но когато се водеха преговорите за откупа, това се случваше между мен и тях. Накрая дадох парите. Естествено, около мен е имало полиция, много цивилни коли. Казвали са ми, че били ангажирани 100-ина човека от полицията с 30 коли. Аз съм видял само трима-четирима души. Бяха с мен да ме охраняват, тъй като при предишното отвличане на Бончев и предаването на парите отвлякоха жена му. На връщане видях и една кола с барети.

След предаването на откупа обаче всичко се знаеше – че съм оставил парите на 19-ия км на магистрала “Хемус”, колко са и т.н. Значи има теч на информация.

– Имате ли обяснение защо Наглите са набелязали точно баща ви? Казват, че са го отвлекли много след като са го следили?

– Имаме наши догадки. Баща ми живееше сам в Банкя, без камери и охрана. Аз бях в друга къща, пред която имаше будка с охранител и камери. А в кафенето под нашите офиси – “Снейк”, което тогава беше най-популярното в “Люлин”, местните бандити редовно си пиеха кафето.

– Баща ви промени ли се след 17 дни в плен?

– Той твърди, че нищо му няма. Но в общи линии оттогава като че ли стана малко по-нерешителен. Рязко остаря. Тогава беше на 70 г., изглеждаше като 55-годишен. За няколко години грохна, посивя, отпусна се.

– Но казва, че слуша докторите. Изкарал е белодробен инфаркт и 2 операции, но се бори…

– Да, на 80 г. е в добро здраве в сравнение с повечето хора на тази възраст.

– Чувства ли се предаден?

– Сигурно. Ето, никой не говори за парите, които сме дали и не ги търси. Осъдените, като излязат, ще си ги харчат. Едно време за нас работеха към 700 души, давали сме им хляб през годините. Няма един, който да звънне да пита “как сте”.

– В случая “Наглите” МВР, прокуратурата и съда свършиха ли си работата?

– В полицията – и да, и не. Хората при мен бяха върхът. Полицаят, който отговаряше за мен – Давид, беше супер съвестен. Той обаче нямаше много власт. Нито има кой да му помага, нито оборудване. Накрая му писна да се бори, напусна… Докато беше с нас не спеше, звънях му през нощта, когато се налага. С всичките други отвличания се е занимавал, за 2 г. една година е спал при отвлечените. Този човек и психологът, който ни консултираше – Неделчо Стойчев, бяха страхотни професионалисти. И още 3-4 барети, които ме охраняваха. Но дотам.

В държавата трябва да има звено, обучени в преговори хора с парламентьорски умения. Да им се купят проследяваща и записваща техника, телефони и т.н. Когато похитителите звъннаха да говоря с баща ми (за да се увери, че е жив-б.а.), разговорът беше поне 5 минути. За толкова време спокойно можеше да бъдат локализирани и да се реагира. С 2 думи – органите на реда бяха тотално неподготвени, и то след толкова отвличания.

Накрая, преди да предам парите за откупа, дойдоха хора да ми предлагат да се сложи проследяващо устройство в сака. Как да повярвам, че това ще помогне? Кой ще проследява това устройство, как? Да не говорим, че похитителите ще го открият веднага. Как да рискувам живота на баща ми?!

– От 11 подсъдими по делото “Наглите” 4-ма бяха осъдени за отвличанията. В тях са участвали двама, които вече не са между живите, и още двама, които останаха защитени свидетели. През май 2017 г. Любомир Димитров-Гребеца и Ивайло Евтимов-Йожи, за малко да излязат на свобода. Реагираха медиите и вие…

– Другите се скриха. Ако бяхме единни като нация, ако не изляза само аз, а 12 жертви на отвличания, на никого няма да му дойде на ум да иска предсрочно освобождаване или да го одобрява. Лошото е, че българинът да го бият, да го мачкат, да му вземат парите, пак е роб, не протестира. Седим и чакаме дори когато някой се опитва да пусне предсрочно извършителите на 12 отвличания, и то след 6 г. в затвора. Караме я на преживяване, на доизживяване, каквото стане. Да преживеем днешния ден, утре ще видим.

Като учех в американски университет преди 20 г. нациите бяха подредени в 2 категории – колективни и индивидуалистични. На първо място сред индивидуалистичните нации в американския учебник беше България. При нас всеки е сам за себе си. Затова са и вицовете, че само за българския казан в ада нямало охрана. И защо – ако някой тръгне да излиза, другите веднага го дърпат обратно.

– Какво трябва да се промени в законодателството, за да е ефективно срещу подобен вид престъпления?

– По закон максималната присъда за отвличане е 18 г. В България кумулиране на присъдите по едно дело няма (налага се една най-тежка-б.а.). Но аз питам – не можеше ли да се появи прецедент по време на самото дело – за назидание, за да няма повече такива престъпления, да се увеличи присъдата на виновните на 30-40 г. или да се промени законът. Срещу тези, които бяха разследвани, и преди е имало жалби, висящи дела. Това не трябва ли да им влоши положението? До година преди ареста им повечето не са били мирни граждани, а автокрадци, обирджии. Някои са разбивали наши магазини. Тези люлински бандити полицията си ги знае, но какво прави?

– Ако не дай боже стане отвличане и някой изпадне във вашата ситуация, какъв съвет бихте му дали?

– Ами то се случи – на сина на шефа на “Софавто” (пуснат е след 11 дни в плен-б.а.). Звъняха ми тогава… Всички си мислят, че са защитени, че на тях няма да се случи. Но такива неща се случват, и то на съвсем обикновени хора. Колкото са по-лесни, толкова са по-вероятни за отвличане. Никой не е защитен. Ясно е, че всеки не може да ходи с охрана. Бих искал държавата да направи по-работещи механизми. Тя не се справя не защото не може, а защото няма воля. Може например да изготви списъци на престъпниците – на осъдените и на издирваните, за да знаят хората как изглеждат.

– Със снимки ли?

– Точно така. Да може хората да ги разпознават, поне себе си да предпазят. Да внимават да не им се случи нещо. Четох някъде, че Йожи са го пускали в отпуск от затвора. Ако това е вярно, а то вероятно е, защото аз лично съм виждал човек с ефективна присъда за убийство да си пие кафето в “Люлин”, как да го разпознаят хората? Не знам защо позволяват в съда на престъпниците да си крият лицата. Нашите лица са показани, на съдиите и прокурорите – също, но техните ги крият. Да ги покажат на народа – да ги види.

Кое според вас е най-ценното в живота?

– Може би едно от най-ценните неща е спокойствието. Когато го няма, е много трудно. Иначе най-лошото е алчността, да искаш още, още и още. Закъде?

Преди интервюто Киро Киров написа в социалните мрежи : На 27 март 2009 г. баща ми беше отвлечен. Забравихте ли? Преди 10 г. и няколко дни. Ние не сме… След 17 дни преговори и платен откуп беше освободен…”. Той постна във фейсбук публикация на “24 часа”, в която се разказва за отвличането, Наглите и съдбата на Киров след това. Под публикацията има 98 коментара и 347 реакции, в които хората изразяват отношението си към престъплението и случващото се след това и подкрепят семейство Кирови.

Делото срещу Наглите приключи окончателно през лятото на 2014 г. Четирима от Наглите са в затвора с присъди между 10 и 18 г. затвор. Преди близо 2 г. двама поискаха да ги пуснат предсрочно – един съдия разреши, друг отказа и Гребеца и Йожи още са в затвора.

Наглите прибират общо над 3 млн. лв. от откупи. Парите не са намерени. Засечени бяха само няколко банкноти в търговската мрежа, но следата не доведе до повече разкрития.

Визитка на Иван Киров

-Роден на 22 ноември 1976 г.

-Завършва техникум в България

-Записва мениджмънт в университет в САЩ, следва и в Австрия

-Има търговска фирма за продажба на аудиотехника

През 2009 г. води 15 дни преговори с бандата на Наглите, за да освободи баща си, който тогава е на 70 г. След освобождаването Киро Киров отслабва 15 кг, на 5-ия ден му откриват тромб в крака, който е тръгнал към белия дроб.



 


Категория Интервю | 2019/05/22 последна редакция в 5:10 AM
Източник : Днес Плюс | Снимка : Google
381 Прегледа
Коментари Добави Коментар



Подобни публикации

Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?

Изпрати статия

Спонсорирани връзки


Партиен бунт зрее срещу Борис Джонсън?
Лондон - Актуални новини Лондон

Партиен бунт зрее срещу Борис Джонсън?

Водещи консерватори са започнали да се обединяват срещу фаворита за партиен лидер и премиер на Великобритания Борис Джонсън, написа в.…

Как ще бъде избран новият лидер на британските консерватори

Джонсън: Лондон може да избегне Brexit без сделка само като се подготви за такъв

Незлобливи мисли BG Лондон

Незлобливи мисли

Двама на пейката. А мислите се реят ли реят. Ако Иван се прави на интересен и ходи в…

Нося България в сърцето си BG Лондон

Нося България в сърцето си

Макар често да са обвинявани, че предават родината и забравят корените си, много от българите зад граница знаят…

Цветно с Ане Мерк BG Лондон

Цветно с Ане Мерк

Представям ви Кремена. Прочетено наобратно се получава една вдъхновена, истинска, идейна, цветна, обичаща Ане Мерк. От женската половина…

Никола Тесла: Всичко е светлина! BG Лондон

Никола Тесла: Всичко е светлина!

Уникално интервю с Никола Тесла, проведено от Джон Смит, в което великият учен казва: „Всичко е Светлина. В…

Бързо връщане на такси BG Лондон

Бързо връщане на такси

Бързо, коректно, ниска цена. Индивидуален подход към всеки клиент, с гарантирана конфиденциалност. Нужни са всички bank statements за…

Лондон – Варна BG Лондон

Лондон – Варна

Кратко прибиране в родна България, в родна Варна, красив и горд повод. Абитуриентски вълнения. Хубавото е ясно, то…

Спонсорирани публикации

BGM TV

Популярно в BGM TV

London, England – Kensington Gardens

7585 Прегледа

A walk through London, England that includes stops at Kensington Gardens, Hyde Park, Buckingham Palace and Westminster Abbey

Последно добавени в BGM TV

258 Прегледа

Hermes | Fall/Winter 2019/20

Royal

Актуална информация за кралскoто семейство във Великобритания

Лайфстайл

Начин на живот

Матрица

Всичко за новите технологии

Спорт

Aктуална спортна информация от страната и света.

Свежо

Интересни и любопитни новини

Коли

Из света на колите

Здраве

Всичко за вашето здраве. Здравни съвети, алтернативна медицина и билки