1005 Прегледа


Коментари
Коментирай

Като перо от птица


понеделник, 11 юни , 2018 | Етикети # # # | 1005 Прегледа | Категория BG Лондон


Има едно поточе, от което като си плиснеш на очите, и виденията стават истински. Няма шега. Дълбоко в гората, скрито сякаш от невярващи очи. Никой не знае тайната му.

Никой не вярва на вълшебства. Никой не си губи времето с потайни магични поточета. А то там. Кротко си се радва на чистата като сълза вода.


×
Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

Почти не трепва. Прозрачно и отразяващо светлина. Седнеш, поемеш шепа изящна чистота, наведеш се, хвърлиш я върху себе си и, о, чудо, вече не си на потока.

Оказва се, че яхнал облак, се движиш из висините. И наблюдаваш. Отвъд всички останали облаци и небеса. Отвъд всички звезди, луни и слънца…Виждаш онези, които ги е нямало известно време. И дори не се чудиш къде са били. Защото те са щастливи. Ако думата Рай означава място, където болката е непозната, тежестта несъществуваща, за рани, обиди, нахалство, лъжи и неблагодарност никой не е чувал, усмивката е истинска, погледът е благ, то ти си там. Не точно там, наоколо, защото още не е дошло твоето време, но благодарение на специален момент, си се пренесъл да видиш този или тези, чието присъствие в сърцето никой не може да измести. Само един разменен топъл поглед е достатъчен да въздъхнеш с облекчение.

И си казваш: е, продължавам да съм си принцеса, защото дори от небесното си царство татко внимава короната ми да не пада. И усещаш, че дозата успокоение е достатъчна, за да се върнеш и продължиш земния си път. защото искаш да вървиш и да не се спираш. Колкото може още. Красиво, с финес, очарование, достойно и завладяващо. Защото това пътешествие те е направило специален. Разбираш, чувстваш, но не се натрапваш. Не тъпчеш с войнишки обувки, не мачкаш с боксьорски ръкавици. Имаш копринена кърпичка, за да изчистиш сълзите от добри очи, имаш фино перо от птица, за да отнемеш болката от напрегнато чело.

Носиш се сред меките като памук облаци и нищо друго няма значение, дантелата и сатена по теб те галят и шепнат: бори се, създавай, желай, видя, че тук е красиво, но беше просто едно пътешествие. Различно от всички други.

Силата те изпълва, скачаш от облак на облак, виждаш още много и различни добри погледи, уверяваш се, че не си сбъркал, че си дошъл на потока и отново поглеждаш към него.

И сякаш никога не си летял. Стоиш насред бисерната вода, няма горе облаци, небето е високо. От пръстите падат капки вода, лицето е свежо измито, оглеждаш отражението и си доволен. Има само усещане за пътешествие. Какво, къде, кога? Не знаеш. Смътен спомен за перо на птица.

Трудно се намира този поток. Гората е гъста. Намери го – би казал на всеки.

Филипина Храброва за БГ Медия Лондон



Етикети:
Категория BG Лондон, Вестник e-Вести, Споделено | 2018/06/11 последна редакция в 6:30 PM
Източник : Вести Лондон | Снимка : Google
1006 Прегледа
Коментари Добави Коментар
Реклама

Коментирай с Фейсбук

Ако сте харесали тази статия, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook , Twitter и Google, или да използвате нашия RSS фийд канал, за да четете винаги най-важните новини за Лондон, Великобритания и света.