Жасмина Живкова, момичето с медния глас

date_range понеделник, 31 юли , 2017 person_outline Весела Павлу
equalizer 4434 Прегледа  | comment Коментари
Споделяне

Тя е млада и талантлива! Участвала е в толкова много фолклорни събори, национални детски фолклорни конкурси, международни младежки фестивали, надпявания,че ми е даже трудно да ги изброя.

Завършва основното си образование в ОУ „А. Страшимиров” – музикална паралелка, средното си образование в Националното училище по изкуства, „Добри Христов” в гр. Варна – специалност народно пеене при преподавател Дафинка Дамянова и висшето си образование в „Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство“ – гр. Пловдив със специалност „Дирижиране на народни състави” при акад. Проф. Милчо Василев и проф. Д-р Костадин Бураджиев ; „Изпълнителско изкуство – народно пеене” при ас. Д-р Данка Цветкова.

Бих искала да ви запозная с момичето, което се занимава с народно пеене от 5 годишната си възраст – ЖАСМИНА ЖИВКОВА

Здравейте Жасмина.

 Какво е за Вас народното пеене?

– За мен народното пеене и като цяло народната музика съществуват откакто се помня. С тази музика съм закърмена, защото, когато бях малка, баба постоянно ми пееше народни песни. Така и аз заобичах да ги слушам (дори близките ми се шегуват, че първо съм пропяла и чак тогава проговорила). Че как да не обичам народната ни музика?! Та това е нашата същност и история! Българският фолклор е белегът на българския народ с неговите традиции, песни, свирни и танци. Докато го има него, ще ни има и нас!

Участвала си в толкова много фолклорни събори, детски фолклорни конкурси, международни младежки фестивали, надпявания. Остава ли ви време за вас самата? Време за забавления и релакс?
– Да, така е. Броят им наистина е голям. Като започнем от 2000 г., та чак до 2013г. 2014-та и 2015-та година се отдадох на записи. Всяка една поредна година е изпълнена с много конкурси, награди, статуетки, медали и грамоти. Аз никога не съм била водена от целта да се конкурирам с някого или да трупам награди за престиж. Единствената наслада, която остава за мен е тръпката да си на сцена, чувството, с което изпълнявам песента и как то се претворява в душите и сърцата на хората. Това е най-голямата награда за мен! Дали ми остава време? Разбира се! Време винаги и за всичко има! Още повече, че всички концерти, конкурси, турнета сами по себе си ти носят забавления и релакс. Забавно е, когато се занимаваш с изкуство, срещаш се с толкова различни и интересни хора от всякаква сфера. Още повече, че когато си на сцената, ти си артист и няма как да омагьосаш публиката, ако ти сам не се забавляваш! Релаксът идва след като свърши представлението и изпиташ душевен покой, хармония и удовлетворение. Естесвено, и аз, като всички млади хора, обичам да се забавлявам, но рядко ходя по заведения. Предпочитам да релаксирам през свободното си време вкъщи с любимия, да се разходя в някой парк, галерия, музей, да почета книга, да послушам хубава музика или пък да отида на някое културно събитие като театър, опера, концерт. Тогава знам какво им е на изпълнителите и тръпна заедно с тях!

 

 Как се подготвяте за един конкурс, фестивал?
– С много упоритост и труд. Когато бях малка, баба ме караше да пея по 2 часа всеки ден. Понякога много ми омръзваше…нали знаете, че на децата трудно може да им задържиш вниманието към определено нещо за дълго време. Но сега знам, че това е бил правилният начин, за да изградя нужната самоподготовка, дисциплина и да съм готова във всеки един момент за изява. Този труд, който съм положила в годините, сега ми носи само успехи и с лекота постигам целите си. Естествено, не трябва да се губи тренинг, защото гласните струни като всеки един мускул закърняват и губят гъвкавостта си, ако не се поддържат. Затова си попявам по всяко едно време, когато е възможно.

 

 Как се чувствате когато сте на сцената, пред публиката?
– Чувството е неописуемо, настръхващо.. Всеки следващ път е неповторим и уникален момент… Едно от големите ми вълнения беше един концерт във Варна, на който участвах с училищния вокален квинтет. Бяхме пет момичета и всяка една от нас пееше различен глас. Камерната музика според мен е едно от най-трудните изкуства, защото всеки сам отговаря за собствената си партия и липсва ли един, всичко се проваля. А е и много красиво, когато гласовете се съчетават приятно. Това може би е най-голямата ми тръпка с тази група, която никога няма да забравя. Бяхме облечени в много красиви рокли. Концертът се проведе в централната част на града, близо до Морската градина на сцена “Римски терми“. Бяхме в центъра на прожекторите… Акомпанираха ни страхотните музиканти от група „Ла мигра“ (изпълнители предимно на поп, етно и джаз музика) – клавир, барабани, 2 женски беквокала и един израелтянин, който свиреше на всевъзможни медни духови инструменти (саксофон, кларинет, флейта и какво ли още не..). Получи се страхотен етно-фолк концерт и публиката беше на крака. А ние се чувствахме като звезди…
Сещам се и за още един такъв момент, който ми се случи в началото на 2015-та год. Тогава сбъднах една от мечтите си – осъществих първите си записи с Оркестъра за народна музика в Българското Национално Радио – гр. София. Почувствах огромно вълнение, трепет и притеснение наведнъж. Да пея на сцена с едни от най-големите и признати музиканти в България за мен беше чест и се надявам в най-скоро време това прекрасно изживяване да се повтори.
Нищо друго не може да се сравни с тръпката, когато си на сцена и виждаш радостта в очите на хората, защото ти пееш за тях, ти се раздаваш за тях… Много пъти са ме питали: „Как така един път не се разтрепери, докато пя? Не се ли притесняваш?“ Притеснявам се, разбира се. Всеки артист, независимо колко стаж има на сцената, винаги носи у себе си онази „сценична треска“. Аз трепвам, докато пея, но може би съм успяла с времето да превърна сценичната треска в преживяване на песента. Това е истината! За да усетиш тръпката и да я предадеш на публиката, ти трябва да преживееш песента, все едно си част от нея и влагаш сърцето си там.

 

Какво е да се занимаваш в наши дни с народна музика?
– Да се занимаваш с народна музика е божий дар. Да успееш да запазиш автентичността непокътната и да предаваш фолклорът на идните поколения – това е талант, това е мисия. Фолклорът не трябва да бъде разбиран, а да бъде почувстван, да носи огън в кръвта и щом видиш народни хора да се вият, да ти се иска да заиграеш, сърцето ти да подскача! Щом чуеш как сладка песен се лее, да ти се иска и ти да запееш! Това е фолклорът! – Българската съкровищница, богатството на нашия велик и изстрадал народ! В наши дни е трудно, но не е невъзможно! Много колеги, решили да се отдадат изцяло на музиката, срещат куп трудности и лишения по пътя си, защото „изкуството изисква жертви“ и трябва да пренебрегнеш себе си и личния си живот, за да живее изкуството. Много от тях се отказват, защото им е непосилно, но аз мисля, че истинските остават завинаги верни докрай. Каквото и да им е струвало – време, пари, свобода – те са дали душата и сърцето си там и това ги прави живи! Така че няма нищо случайно и невъзможно! Всичко стои в пространството и чака ред да се случи. Вселената си знае работата!

На какво ви научиха вашите преподаватели?
– Преди всичко да бъда човек! Това е най-важното условие, за да се занимаваш с изкуство, да бъдеш ЧОВЕК на изкуството. И ето, самият израз съдържа отговора в себе си – да си човек на изкуството значи да служиш на изкуството. Публиката не се интересува от твоите състояния, дали си щастлив или тъжен, беден или богат…Важно е какво ще й представиш и най-вече по какъв начин. Има много случаи, в които нещо ти тежи, но нямаш друг избор – трябва да го загърбиш и да играеш като истински професионален артист. Моите преподаватели ме научиха да бъда човек с човеците и да стоя надалеч от зложелателите, да бъда приятел с тези, които искат моето приятелство, професионалист във всяко едно отношение, добър слушател, за да мога да консумирам нужната ми информация и да отхвърля непотребната. Обогатих си музикалните познания в широк аспект – научих се да слушам и следя всеки един инструмент в народния оркестър, да го ръководя, а това е доста трудно за човек, който се е занимавал само с пеене и пиано като задължителен предмет. Докоснах се до магията на хоровото дирижиране и това, че съм пяла дълги години в хорове до една степен ми помогна, усетих разликата в характерните особености на всяка една фолклорна област в ролята на изпълнител. Това е богатството, до което имах възможността да се докосна и да го съпреживея. И за напред ще продължавам да развивам това, което съм научила и да го прилагам в бъдещите си занимания.

 

Какво е чувството когато бивате награждавани? Притежател сте на много грамоти и благодарствени писма.
– Както споменах по-горе, не материалната награда е толкова важна за мен, колкото усмивките по лицата на хората. От това артистът се зарежда да покори нови върхове, това го крепи жив. Когато видиш признание и си оценен по достойнство, че усърдната работа, която си положил, не е била напразно, тогава се чувстваш укрилен с надежда, че можеш да постигнеш всичко и щастието е пълно, щом е споделено.

Какви са трудностите, които срещате във вашата кариера?
– Трудностите са навсякъде по пътя ти, когато имаш дадена цел и я преследваш. Когато човек има дар от Бога, той има и много завистници и зложелатели, които привидно се радват за успеха му, но отвътре ги разяжда злоба и завист. Чудя се толкова ли е трудно да не „гледаш в чуждата паничка“, ами да постигнеш нещо сам с твоя труд и усилия? „Хубавите работи стават бавно“, но щом желаеш нещо силно, дори Вселената ти прави път. Такива предизвикателства ме правят все по-сигурна в себе си и в способностите си. Аз винаги съм била скромна, без самочувствие, никога не съм парадирала с таланта си, нито съм се хвалила. Най-трудният път на човека е пътят към самия себе си. И затова е хубаво да си изградиш правилната самооценка – нито да се надценяваш, нито пък обратното, за да може, който трябва да те оцени подобаващо. Аз самата следвам едно мото и то винаги ми помага: „Бъди естествен и винаги бъди себе си, има достатъчно много други хора!“

 

Какво смятате, че трябва да се направи за да може народната музика и пеене да имат славата, която някога имаха?

– Защо да говорим за „някога“? Нека говорим за „сега“, само това има значение! Ние, младите няма как да знаем какво точно е било преди. Чували сме приказки, истории, различни мнения. Няма как да върнем миналото, защото времената се променят и не можем да им попречим. Но винаги, когато идва нещо ново, то притежава в себе си частица от старото или както се казва: „Новото е добре познатото старо.“ Нашата народна музика носи славата на България из цял свят. Чужденците умират за българския фолклор и го ценят като съкровище. Единственият проблем е, че ние, българите трябва да се грижим за него, да го отглеждаме, да го пазим, да го предаваме в най-чистия му и красив вид, но не го правим! Културата и изкуството в днешно време не се ценят, те нямат привилегии, те са на най-долното стъпало във веригата. Какво може да се направи по въпроса? Според мен всички българи, трябва да са закърмени с български фолклор и да знаят корените си:
1. Във всички български училищата да се включи предмет „Фолклор“, за да знаят децата колко красиви са нашите песни, хора, свирни, обичаи и традиции;
2. Да се правят повече фестивали, конкурси с цел запазване и развитие на българския фолклор;
3. Да се открият ансамбли във всички големи градове на България, за да има къде да работят и творят кадрите, завършили музикални училища и академии.
Трябва промяна в цялата управна система, за да може да се даде път на младите и амбициозни хора с идеи.

 

С какво се занимавате в момента?

– В момента живея в Лондон и се занимавам с нещо съвсем различно от музика. Работя за една спортна английска компания. Тук има и много фолклорни състави и събития, затова гледам да не изгубвам форма и участвам, когато имам възможност и време.

 Какви са вашите бъдещи планове?

– Бъдещите ми планове са свързани с фолклора. Искам да живея и творя в България, защото няма по-красива от нашата родина. Обмислям идеи за нови записи и проекти, но нека не издавам повече информация.

 

Какво бихте посъветвали хората, които искат да се занимават с народно пеене и народна музика?
Бих ги посъветвала да го направят и няма да съжаляват, защото музиката дава толкова много – тя обогатява културата, знанията; хората, занимаващи се с народна музика са много умни и фини души, чувствителни, умеят да оценят красивото и качественото, приемат проблемите много по-леко и са големи веселяци. Когато нещо ми тежи, запявам си любима песен и ми минава. За да си човек на изкуството, трябва да си преди всичко човек! Трябва да се борят, да не се отказват, ако наистина искат да се занимават с фолклор!

 Какво не ви попитах, а бихте искали да споделите с аудиторията на Бг медия Лондон?
– Бих искала да призова всички българи да слушат повече хубава българска народна музика, да не забравят кои са и откъде са тръгнали, където и да са по света! Българи, нека бъдем по-добри, по-сплотени и истински! Да учим децата си на български книжовен език, българска история, хора и песни, за да знаят и да помнят нашето славно и трагично минало и да се гордеят, че носят български имена!

 

Благодаря ви за това интервю.

Аз Ви благодаря! Пожелавам на Вас и на екипа Ви още много хубави и вълнуващи истории!

Автор: Весела Павлу за BG Media London

 

 

 

Коментирай с Фейсбук
Споделяне

Намерете ни в Google+

monetization_on Реклама

Спонсорирани публикации

Реклама

Най-Четено

Реклама

web БГ Медия Лондон - Актуални новини за Великобритания и Лондон, безплатни обяви в Англия, вестници и списания в Англия