Високоскоростно общуване, бързо разменени мисли, „здравей“, „приятен ден“ и „довиждане“ в онлайн вариант, виртуални мрежи със сенки. Нашите сенки. Не че всичко това е само и единствено лошо. Социалните мрежи са нещо добро, както високоразвитите технологии и всички нови и полезни неща, които ни обкръжават, помагат и правят живота ни по-лесен. Откриваме се по-бързо, осведомяваме се по-бързо. Следва но…, не всичко в живота е само това.

Къде ли остана необходимостта да разказваме и да слушаме разкази?

А търпението да се изслушваме и да развеселяваме? Животът на бабите и дядовците, седящи по пейки в парковете и разговарящи оживено за всичко случило се, остава все по-назад във времето. Ние сме във форумите. Единствената разменена информация са произведените новини. А и досегът човек-човек е също такъв. Като подадена в магазин монета. Да си разказваме случки и истории загуби вида на събрани на едно място хора и прие вида на имейли и съобщения.

12 години след смъртта на един чародеец на словото, четящите хора продължават да се вълнуват от безценния талант на Йордан Радичков. Разказвач-магьосник, за когото правилата в художествената литература губят своята традиционна роля. Различен, запомняш се, ненадминат, не просто творец, а създател на самобитност.

„Есента баща ми умря и тогава аз продължих да сея лъвове в нивата и да жъна зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че сея лъвове, а жъна зайци, но после престанаха да се смеят й взеха да ме гледат накриво. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е по-горе от нас! За да угодя на съседите, се отказах от лъвовете и почнах и аз да сея леща. Тогава те почнаха да се смеят и да говорят зад гърба ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не трябва да слушам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци! Може би един ден съдбата ще те възнагради и сред мършавите зайци в твоята нива ще те срещне спокойно лъвът. Бог да те благослови!“

(„Домашна тетрадка“)

Как се чувствате сега? След прочетените десетина вълшебни реда? Лъвове ли сте или леща?

Може всички да сме хора, но не сме еднакви. Имаме различни желания, различни критерии, различни цели и различни души. Като герои от книга. Самите ние сме герои от книга. Защото книгата е случка. Някой разказал на някого, той препредал другиму. Понякога линията в книгата завива наляво, понякога надясно, все криволичи, но върви напред и не спира. Разказва. Истории. Изстрадани и бурни, романтични и щастливи. Трагични и комични, но пълни с живот.

„Бог да ни благослови!“ казва Радичков. Реверанс.

Филипина Храброва за БГ Медия Лондон