1796 Прегледа


Коментари
Коментирай

Имам ли избор? Винаги


понеделник, 30 юли , 2018 | Етикети # # # | 1796 Прегледа | Категория BG Лондон


Сигурно сте се наслушали на какви ли не истории за съдби в Лондон. От хубави до още по-хубави. Също и от ужасни до още по-ужасни.

Случката, която следва е показателна за това кой как оценява себе си, колко се уважава, на какви компромиси е готов и в крайна сметка – да направи избор.


×
Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

Защото винаги има избор. Е, да. Цената е различна.

Познавам доста българи в Лондон. Всякакви. Да разпознавам хора, съдби, ситуации, всъщност, е работата ми по призвание. Срещайки различни лица, ми помага да изразя голяма част от техните животи, скрити желания, надежди и слабости.

Когато разказах случката на една приятелка, тя попита – това сценарий за филм ли е? Не, но би могло. Аз съм позитивен човек и обичам шастливите случки, но разказвам това не да изненадам или плаша някого, и не да показвам другото лице на капитализма, а да се разбере, че изборът на човек е в главата му и от него зависи как ще се отнасят към личността му.

К. дошла в Лондон преди 4 години. 35-годишна жена, сложила на лицето си вече над 10. Защото тя е поискала така. Избрала е да е малка, никой да не я вижда.

Лондонски покрайнини, индустриална зона, работници сноват от рано до тъмно. Една мизерна обществена пералня. С десетина работници, основно румънци и българи. Собственикът – индиец, пушещ от сутрин до вечер марихуана, наблюдавайки работещите. И крещи, и ги потупва по рамото, когато погледнат настрани, и пуска в почивка, ако той прецени, и ги заплашва, че ще останат на улицата. Работи се незнайно колко часа, всеки ден, без почивни дни, докато не направиш над три седмици. Ако издържиш. К. издържала. Защото е търпяла.

Когато започнала, работила по 14 часа на ден, след втората седмица по 9-10 часа. Страхува се да не я изгонят. „Защото – отговаря ми тя – знаеш ли какво е да обикаляш Лондон и да чистиш къши? Тук съм добре. Нищо, че шефът гледа лошо, ако си бърз, оставаш. Тук се сменят момичета и момчета непрекъснато, не издържат или в повечето случаи – той ги гони. Робия е, ама нямам избор.“
Да си дойдем на думата. Напротив, К., имаш избор, не си длъжна да търпиш. Работа има много. Ако се погледнеш отвътре, ще си спомниш, че и ти си човек. Че е имало време, когато не са се отнасяли така с теб.

Не си роб, а се държиш като такъв. Шахид, шефът, и многото такива като него, не са виновни. Те се възползват от тези, които им позволяват. И той ще гони работници редовно без да плаща, защото знае, че ще дойдат нови, и нови емигранти. Без език, без пари, без себеуважение, без нищо.
Катя още е в пералнята. Защото мисли, че няма избор. Не й вярвайте!

Филипина Храброва за BG Media London



Етикети:
Категория BG Лондон, Споделено | 2018/07/30 последна редакция в 11:00 PM
Източник : Вести Лондон | Снимка : Google
1797 Прегледа
Коментари Добави Коментар
Реклама

Коментирай с Фейсбук

Ако сте харесали тази статия, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook , Twitter и Google, или да използвате нашия RSS фийд канал, за да четете винаги най-важните новини за Лондон, Великобритания и света.