445 Прегледа


Коментари
Коментирай

Доц. Атанас Шопов: Априлското въстание ни направи политически субект на европейската карта


събота, 13 октомври , 2018 | Етикети # | 445 Прегледа | Категория Интервю

ВАШАТА

Реклама тук

Разбери повече

Априлското въстание ни направи политически субект на европейската карта.

Това заяви в интервю доц. д-р Атанас Шопов, директор на Исторически музей гр. Панагюрище.


×
Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

Доц. Шопов, защо никога не бива да забравяме Априлското въстание и подвига на въстаниците?

Доц. д-р Атанас Шопов: Не мога и да си помисля, че трябва да забравим тази кулминация на Националноосвободителното движение или кулминацията на нашето Българско възраждане. Априлското въстание е събитието, което ни обединява с Европа. Българите искат да бъдат европейци, а те са и такива. На следващо място, Априлското въстание е доказателство, че българите се идентифицират с Европа, защото XIX век е век на нациите. Оформят се хоризонталните държави и българите не са задоволяват само да имат икономика, стопанство в една империя на няколко континента, а желаят да имат вече и собствена политическа държава, независимо от имущественото състояние и независимо от това, че е възможно да загубят пазарите на голямата империя. Априлското въстание ни направи политически субект на европейската карта. Всички говорят вече за българите, за този народ, който е достоен за възстановяване на българската държава и възобновяване.

Въпреки, че Априлското въстание е потушено, успява ли да осъществи политическата си цел?

Доц. д-р Атанас Шопов: Ние виждаме събитията, които се изразяват след него. С въстанието в самата си идея и подготовка, организаторите съзнават, че няма да успеят да сломят империята, но те целят политическия успех от тези събития. Първо, изместване на центъра на Източния въпрос, когато избухва през 1875 г. Източната криза, е Босненския въпрос, то центърът на Източния въпрос да стане Българския въпрос. Благодарение на Априлското въстание център през 1876-1878 г. на Източния въпрос става Българският въпрос. С въстанието се показва на света, че е крайно време да бъде решен въпросът на този народ. Знаем, че тук се преплитат интересите на големите държави и българите, както и всички други Балкански държави винаги са получавали свободата, следствие на една или друга война, която води Турската империя. В случая вследствие на Руско-Турската война. Въстанието постигна политически успех. То заинтригува европейската политическа мисъл, всички хуманисти, всички свободомислещи хора в Европа и света. Отзвукът му е твърде голям и вследствие на този отзвук ние ставаме политически субект на европейската сцена.

Какъв е примерът, който трябва да вземем от това историческо събитие?

Доц. д-р Атанас Шопов: Когато българите въстават през 1876 г., те въстават срещу една изостанала Османска империя, а не срещу другия по съдба, другия по религия. Бих посочил и толерантността на априлци. Знаем за събранието на Оборище, знаем, че избира специална комисия, в която решенията се вземат под формата на въпрос и отговор. В няколко от членовете се третира въпросът какво ще правим с обикновените мюсюлмани. Отговорът е един-всеки, който сложи оръжието, животът и честта му се запазват и те ще живеят с българите заедно, като братя дори.

Фактически априлци са дозрели до европейските ценности за свободата и равенството. Те се завръщат към заветите на Апостола на свободата Васил Левски. По този начин при априлци, когато те отиват на борба в името на собствената си свобода, те знаят, че ще загубят и живота си, но към другия са готови да постъпят толерантно. Трябва да знаем какво ни е завещано. Трябва да го учим, за да не допускаме други неща, които не би трябвало да се случват в Новата ни история.

Това ли именно трябва да бъде съвременният прочит на събитията, свързани с Априлското въстание?

Доц. д-р Атанас Шопов: Прочитът е един-факти и събития, които са станали, а не, които са щели да станат. В тези факти и събития, които се разразяват българите показват, че са достойни за свободата като ценят и уважават мнението на другия, уважават събрата си, който е от друго вероизповедание, който живее също като тях, който е обложен с данъци. Винаги има борба, където политическата система крайно изостава и няма възможност за свободно развитие на националностите в дадена империя, в случая-Османската империя.

Трябва ли да се сещаме по-често за това толкова важно за нашата история и държава събитие?

Доц. д-р Атанас Шопов: Събитията от нашата национална история ние трябва постоянно да ги почитаме, а не би трябвало само епизодично в навечерието на определен празник. Тези въпроси трябва да придобият променен смисъл-да помним паметта не само в определени дни, а постоянно да я носим в сърцето си. Именно такива функции възлагаме и на тези експозиции в нашия музей, които съхраняват паметта, рода, които показват пред света какви сме били, какво сме правили, до какво сме достигнали, за да оцелеем и да се възобновим.

Вашият музей с гордост и любов разказва за изминалите събития. Какви експозиции са посветени на Априлското въстание?

Доц. д-р Атанас Шопов: Да не забравяме, че в град Панагюрище има съхранени къщи, които сега са недвижими културни ценности. В тях музейният екип на Историческия музей е направил чудесни експозиции. Музеят разполага с 12 големи експозиции. Идеята е всеки посетител да срещне в Панагюрище спиралата на живота. Част от тези спирала на живота са въпросите, свързани с Българския Възрожденски процес. В нашите експозиции показваме духовността, просветата, образованието, създаването на читалището, обособяването на българските духовни, църковни институции. В нашия музей посетителят ще осъществи и едно съприкосновение с мемориалната експозиция „20 април“ в „Тутевата къща“, където пристига и е прочетено Кървавото писмо, където е обявено въстанието не само в Панагюрище, а като цяло в 4-и Революционен окръг. Голяма част от тези експозиции са с историко-етнографска дейност. Проследява се битът, но тези богати хора са позитивни не само на еволюцията, но и на революцията, как те допринасят за свободата на Отечеството. В експозиция „Дудекова къща“ ще се види мемориалът, който показва събитията, които се разиграват в нея на 30 април 1876 г. Неслучайно Захари Стоянов ще отбележи, че няма панагюрец, който доброволно да си е предал оръжието и всяка къща е крепост. Във филиал къща-музей „Райна Княгиня“ всеки посетител може да види семейната среда, в която израства българската героиня. Къщата, където е шито и съхранявано знамето. „Лековата къща“, която е уникален паметник на културата, е строена само за гости.

В централната музейна експозиция, с която разполагаме могат да бъдат проследени духовните предпоставки за въстанието и въпросите, свързани със създаването на Подготвителния комитет и дейността, която осъществява в последствие Военният съвет. Човек може да има съприкосновение с реликви, които са носени от героите от Априлското въстание. Голяма част от артефактите, които притежава музеят са съзнателно дарени от наследниците на тези герои в Априлската епопея. Ние сега ги опазваме и експонираме за поколенията. Те с частичка ще допринесат за повишаване на чувството на националното ни достойнство. Неслучайно, който влиза в Панагюрище, казва, че влиза в България. Навремето още има едно обръщение към всеки пътник, който влезне в Панагюрище да свали шапка и да се поклони преди да отмине.



Етикети:
Категория Интервю | 2018/10/13 последна редакция в 5:00 AM
Източник : Днес Плюс | Снимка : Google
446 Прегледа
Коментари Добави Коментар
Реклама

Коментирай с Фейсбук

Ако сте харесали тази статия, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook , Twitter и Google, или да използвате нашия RSS фийд канал, за да четете винаги най-важните новини за Лондон, Великобритания и света.