Вярва, че “ако децата биват обучавани според пълния им потенциал в детските градини, 99% от учениците ще станат толкова успешни, колкото този 1% от тях, които са с най-високи постижения в момента.” JUMP Math (съкр. за Junior Undiscovered Math Prodigy/Млади неоткрити математически гении) започва с вярването, че “всички деца могат да научат математиката, всички учители могат да преподават математика, и двете страни могат да я обикнат.”
Тази методика позволява на учениците да преживеят положителната обратна връзка, от която имат нужда, за да продължават да учат. Едновременно с това, тя дава на учителите инструментите, от които имат нужда, за да постигнат почти невъзможната задача да научат целия клас като същевременно приспособяват уроците към индивидуалните нужди на учениците.
В изследването Educational Challenge на фондация Telefonica, JUMP Math е сред четирите отличени сред 100 най-добри образователни иновации в света.
На 7 април Джон Майтън ще бъде специален гост на конференцията “Образование за бъдещето”, организирана от “Капитал” и Института за прогресивно образование. Публикуваме част от презентацията му “Математика на ученето” на TEDxCERN 2014.
Всяко общество е измъчвано от проблеми, за които е особено трудно да се намери разрешение. Защото никой не може да ги види. Мога да ви дам пример. Древните гърци били забележителни новатори, както в политиката, така и в науките, но дори и най-просветлените мислители на времето смятали, че жените са по-нисши от мъжете и че робството е добро за робите.
В днешно време сме изправени пред множество сложни проблеми – бедност, насилие, природни и финансови катастрофи. Аз смятам, че тези проблеми донякъде са причинени от една по-дълбока форма на неравенство от тази, която съществувала при древните гърци. И докато не видим ясно корените на причините, ще ни бъде трудно да разрешим най-сериозните си проблеми.
Основната причина е съвсем проста. А тя е, че подценяваме себе си. За първи път се срещнах с това в собствения си живот. Аз съм математик и драматург, но когато бях дете изпитвах дълбоки съмнения относно способностите си. Те бяха потвърдени, когато едва не се провалих по време на първия си курс по висша математика в университета. За щастие ме спаси начина на оценяване, заради който получих оценка С минус. Но, за съжаление, получих и най-ниската възможна оценка и в курса по творческо писане. Така че, когато завърших университета, не смятах, че мога да правя кой знае колко. Измина много време преди да развия увереността да навляза в тези области. […]
За да ви покажа до каква степен хората подценяват себе си, бих искал да започна с един пример. В началото на пети клас, една учителка от основно училище в Торонто, Мери Джейн Моро, тествала децата с тест, наречен ТОМА – стандартизиран тест за математически способности. Средната оценка в класа била в 54-тия персентил. Оценките били доста разнообразни. Най-ниската била в десетия персентил, а най-високата – в 75-ия. Наблюдавам същия диапазон във всички училища, които посещавам. Това представлява разлика с около три оценки между най-добрите и най-слабите ученици в класа още в пети клас. Мери Джейн решила да използва плановете за уроци на Jump Math в продължение на година и отново подложила нa тест децата в началото на шести клас. И ето как изглеждала графиката на оценките. Най-ниската оценка била в 95-ия персентил, а средната била в 98-мия. В края на шести клас всички ученици без един участвали в състезанието по математика “Питагор”. Четиринадесет от 17 получили отличия, другите трима били много близо до отличието. Това е просто един пример, но при едно много по-мащабно изследване с използването на случайни и контролни групи се вижда, че учениците, които учат по Jump Math, напредват два пъти по-бързо от контролната група. Освен това се трупат все повече доказателства от конгнитивната наука, че практически всяко дете се ражда със способността да се справя добре по който и да е предмет. Така че въпросът е – защо не виждаме подобни неща в нашето общество? Причините са много, но ще се спра на четири.
Като начало, наскоро не са правени сериозни научни изследвания в областта на обучението по математика. Някои хора твърдят, че на децата трябва да бъде позволено сами да откриват неща, а други, че те трябва да бъдат обучавани по-категорично. Редица нови изследвания в когнитивната наука сочат, че един балансиран подход наречен “насочвано откривателство” води до най-добри резултати. При насочваното откривателство на децата се осигуряват възможности сами да откриват неща, но учителят внимателно насочва ученето като предлага постоянна обратна връзка, упражнения, преговор, като раздробява задачите на стъпки, с които те по-лесно да се справят. […]
Най-вълнуващото нещо тук, на което съм ставал свидетел при хиляди ученици, е че когато учениците, които в началото се справят по-бавно, видят, че допълнителните задания са по силите им, те започват да работят много по-бързо, за да получат бонус въпросите си. Така че, вече не е необходимо да спираме по-бързите ученици, за да намалим различията. Резултатите на Мери Джейн ни показват това много ясно. Това са съвсем прости схеми, но с помощта на насочваното откривателство можете да преподавате и много по-сложни неща. Дори решаване на логически задачи. Но за да преподавате по този начин, трябва много добре да познавате материала.
Това ме отвежда до втория проблем в образованието. Учителите са моите абсолютни герои, но много от тях биха признали, че не владеят материала по математика и не им е приятно да го преподават. […]
Да се осигури на учителите необходимото професионално развитие в областта на математиката, което те заслужават, е много скъпо. Така че в Jump Math решихме да използваме експертните знания на екип математици и учители-експерти и да вложим тези знания в ясни и подробни планове на уроци, за да могат учителите да научат материала по математика докато го преподават. […]
Третата причина, поради която ни е трудно да преподаваме математика добре, е че смятаме, че тя самата е трудна и отегчителна материя. […]
Изправени сме пред един цикличен проблем в образованието. Преподаваме математика и другите предмети по начин, който кара много ученици да изпитват затруднения. И това подсилва вярването ни, че само единици са родени способни. Но какво би било, ако това вярване е основната причина за проблемите? Още в първи клас децата започват да се сравняват с връстниците си и да решават кой е умен и кой е глупав по предмети като математиката. Щом децата решат, че не са талантливи, мозъкът им спира да работи ефективно. Те спират да проявяват постоянство, да внимават, дори развиват тревожност и поведенчески проблеми. Но учители като Мери Джейн показват, че не е необходимо да преподаваме по този начин. Щом видите колко много могат да научат децата и колко обичат да учат, ще се наложи да приемете, че живеем в ера на интелектуална бедност. Ако децата се раждат с нещо, то това е усещането за невидимата красота на света. Те обичат да откриват модели, да правят връзки, да разрешават загадки; както се вижда и на тази снимка на урок на деца, които изучават дори неща като двоичния код. Но повечето изгубват това усещане за учудване и любопитство преди да пораснат, защото като общество ние очакваме твърде малко от себе си.
Всяко дете има правото да реализира интелектуалния си потенциал. Също като правото да има здраво тяло. И не е необходимо да чакаме докато открием някаква чудодейна нова технология или да открием нов метод на преподаване, за да гарантираме това право. В този момент, като общество, можем да постигнем повече от всички внушителни гении от миналото. Дори само да използваме методи, с които да обучаваме децата си, основани на точни доказателства, ще бъдем последното поколение, чието обещание е изгубено.
http://www.capital.bg/
Актуална и полезна информация за Българите във Великобритания. Новини за Българите в Лондон. Списък с най-често задаваните въпроси за намиране на работа във Великобритания. Полезна информация при подготовка на документи за работа и престой във Великобритания.
Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?
БГ Медия Лондон е млада, динамично развиваща се, полезна и различна глобална дигитална, мултиплатформена кросмедия от и зa Българите в Лондон.
