Бог и Дявол

      Публикувано на петък, 1 януари , 2021      5562 Прегледа     
Бог и Дявол

  • BG Лондон

Плачете ли? Тъжно ли ви е? Поплачете. Достатъчно мъка има на този свят. Няма село. Има мъртви и нещастни живи. Поплачете.

Има ли Бог? – питат се хората. Няма кой да отговори. На всеки ъгъл плачели хора в „онзи“ ден и продължават. Къде си, щастие? Не си отивай.  Чуй молитвата ми. Давам от моето, ще има за всички. Станалото не може да се поправи.




Нека черното започне да изсветлява, Господи, нека тези хора се преборят със страшното, нека сърцата им, Боже, останат човешки топли, нека не се проклинат и не желаят да се потурят.

Само те самите могат да се спасят, Господи, да забравим държавата (каквото даде, даде), да не забравяме, че сме хора и в телата ни туптят сърца. Те могат да стоплят, Господи, и да проправят пътища един към друг. Нека не се обиждаме и обвиняваме, Господи, а да помагаме. От това има нужда сега. Хитрино, плачеш ли? Плачете ли всички? Поплачете, но и изровете онази сила там някъде, дълбоко скрита в разбитите от мъка сърца. Има Зло, но има и Добро.

„Някога много отдавна Дяволът се разхождал по върха на Планината.Там той видял Ангел в образа на прекрасна белокрила девойка. Дяволът се влюбил в него от пръв поглед. Ангелът, който дотогава не бил виждал Зло, удивено погледнал Дявола и попитал:
-Къде са ти крилата?
-Аз нямам крила – отвърнал Дяволът.
-А нимба(ореол)?
-И това нямам.
-А какво имаш?
-Имам сърце! – казал Дяволът.- И искам да ти го подаря.
-Но защо? – изненадал се Ангелът.
-Защото те обичам, а този, който обича, може да подари не само сърцето, а и душата си.
Тогава Ангелът се замислил и попитал:
-А готов ли си да умреш заради мен?
-Готов съм да пожертвам заради теб безсмъртието си! – отвърнал Дяволът.
Ангелът смутено погледнал Дявола и казал:
-Мога да пожертвам за любимия крилата си.
Тогава Дяволът извадил сърцето си от гърдите и го подал на Ангела:
-Вземи го, твое е!
А Ангелът, приемайки сърцето на Дявола, откършил крилете си и те паднали на земята. Пухът от тях се разлетял във въздуха и смесвайки се с падащите снежинки, се слял с виелицата. Топлината от сърцето на Дявола разтопила снежинките и ги превърнала в мъгла на върха на Планината. Сърцето горяло в тъмната нощна мъгла като огромен огън.
-Коя си сега, без крила? – попитал Дяволът Ангела.
-Аз … съм човек – скромно казал Ангелът.
-Тогава искам да те взема с мен в Ада, за да бъдем завинаги заедно!
-Съгласна съм, но позволи ми преди това да се простя с хората, които живеят под моята Планина. Толкова често им помагах с реколтата, лекувах децата им, спасявах от болести и възрастните, че много ги обикнах …
-Добре, – казал Дяволът – може ли да дойда с теб?
-Не, – казал Ангелът – когато те видят, хората ще се уплашат и ще се разбягат. Ще ида сама.
Ангелът се спуснал в подножието на планината и се отправил към селото. Хората боязливо гледали странната девойка в белоснежни одежди.
-Коя си ти?
-Аз съм Ангел-отвърнала девойката.-Отлитам от вас и дойдох да се сбогувам.
-Не ти вярваме! Ангели не съществуват.
-Но как така?
-Ти не си Ангел. Нямаш крила.
-Но аз бях! Не помните ли как ви помагах по време на суша, довеждайки дъжда?
-Не е вярно. Дъждът идваше сам.
-Не помните ли как лекувах децата ви, когато боледуваха?
-Не е вярно. Изцеляваха ги лекарствените треви.
-Не помните ли как събирах влюбените сърца, които се стесняваха да разкрият един друг чувствата си?
-Не е вярно. Хората сами съединяват сърцата си.
-Значи не ми вярвате?-разплакал се Ангелът.
-Не само че не ти вярваме, а смятаме, че си вещица.
-Но защо? Аз ви носих само добро!
-Не ни трябва твоето Добро! Ние сами знаем какво е Добро и какво Зло. Ти си вещица, дошла тук, за да ни изкушава …
Пребили я с камъни до смърт. Дяволът, виждайки това, се спуснал от върха на Планината в селото. Но било вече късно.
Ангелът умрял в ръцете му.
-Защо я убихте?-изригнал гневът му.
-Тя беше вещица!
-Но нима тя не ви каза, че е Ангел небесен?
-Каза ни, но ние не й повярвахме.
-Тогава ще ви се наложи да повярвате, че аз съм Дявола!

И до днес Ангелът лежи на върха на Планината, а Дяволът ходи на гроба му и с часове плаче над него, защото Злото не може без Доброто, както и Доброто не може без Злото, защото Любовта е вечна като Бог и Дявол.”

Мили хора, където и да сте – подайте си ръка, приемете доброто един от друг и както е казано: Помнете достатъчно, за да не се повтори, но и забравете достатъчно, за да продължите.

Плачете ли? Поплачете. Бог да прости тези, които ги няма вече! Да даде сила и здраве на живите! Част от щастието ми е някъде там, където и който има нужда от него. Поплачете, но и вярвайте в Доброто.



Филипина Храброва за БГ Медия Лондон

Етикети:
Категория BG Лондон, Споделено | 2021/01/01 последна редакция в 8:10 PM
Източник : Вести Лондон | Снимка : Google
5563 Прегледа
Коментари Добави Коментар



БГ Медия - Медия за Българите в Лондон

Подобни публикации


Живот и Работа в Лондон - Често задавани Въпроси

Актуална и полезна информация за Българите във Великобритания. Новини за Българите в Лондон. Списък с най-често задаваните въпроси за намиране на работа във Великобритания. Полезна информация при подготовка на документи за работа и престой във Великобритания.


Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?

Изпрати статия

Спонсорирани връзки