1801 Прегледа


Коментари
Коментирай

Бог и Дявол


вторник, 10 юли , 2018 | Етикети # # # | 1801 Прегледа | Категория BG Лондон


Плачете ли? Тъжно ли ви е? Поплачете. Достатъчно мъка има на този свят. Няма село. Има мъртви и нещастни живи. Поплачете.

Има ли Бог? – питат се хората. Няма кой да отговори. На всеки ъгъл плачели хора в „онзи“ ден и продължават. Къде си, щастие? Не си отивай.  Чуй молитвата ми. Давам от моето, ще има за всички. Станалото не може да се поправи.


×
Редакционният екип на Е Вести Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в Е Вести Лондон заедно с кратък текст.

Нека черното започне да изсветлява, Господи, нека тези хора се преборят със страшното, нека сърцата им, Боже, останат човешки топли, нека не се проклинат и не желаят да се потурят.

Само те самите могат да се спасят, Господи, да забравим държавата (каквото даде, даде), да не забравяме, че сме хора и в телата ни туптят сърца. Те могат да стоплят, Господи, и да проправят пътища един към друг. Нека не се обиждаме и обвиняваме, Господи, а да помагаме. От това има нужда сега. Хитрино, плачеш ли? Плачете ли всички? Поплачете, но и изровете онази сила там някъде, дълбоко скрита в разбитите от мъка сърца. Има Зло, но има и Добро.

„Някога много отдавна Дяволът се разхождал по върха на Планината.Там той видял Ангел в образа на прекрасна белокрила девойка. Дяволът се влюбил в него от пръв поглед. Ангелът, който дотогава не бил виждал Зло, удивено погледнал Дявола и попитал:
-Къде са ти крилата?
-Аз нямам крила – отвърнал Дяволът.
-А нимба(ореол)?
-И това нямам.
-А какво имаш?
-Имам сърце! – казал Дяволът.- И искам да ти го подаря.
-Но защо? – изненадал се Ангелът.
-Защото те обичам, а този, който обича, може да подари не само сърцето, а и душата си.
Тогава Ангелът се замислил и попитал:
-А готов ли си да умреш заради мен?
-Готов съм да пожертвам заради теб безсмъртието си! – отвърнал Дяволът.
Ангелът смутено погледнал Дявола и казал:
-Мога да пожертвам за любимия крилата си.
Тогава Дяволът извадил сърцето си от гърдите и го подал на Ангела:
-Вземи го, твое е!
А Ангелът, приемайки сърцето на Дявола, откършил крилете си и те паднали на земята. Пухът от тях се разлетял във въздуха и смесвайки се с падащите снежинки, се слял с виелицата. Топлината от сърцето на Дявола разтопила снежинките и ги превърнала в мъгла на върха на Планината. Сърцето горяло в тъмната нощна мъгла като огромен огън.
-Коя си сега, без крила? – попитал Дяволът Ангела.
-Аз … съм човек – скромно казал Ангелът.
-Тогава искам да те взема с мен в Ада, за да бъдем завинаги заедно!
-Съгласна съм, но позволи ми преди това да се простя с хората, които живеят под моята Планина. Толкова често им помагах с реколтата, лекувах децата им, спасявах от болести и възрастните, че много ги обикнах …
-Добре, – казал Дяволът – може ли да дойда с теб?
-Не, – казал Ангелът – когато те видят, хората ще се уплашат и ще се разбягат. Ще ида сама.
Ангелът се спуснал в подножието на планината и се отправил към селото. Хората боязливо гледали странната девойка в белоснежни одежди.
-Коя си ти?
-Аз съм Ангел-отвърнала девойката.-Отлитам от вас и дойдох да се сбогувам.
-Не ти вярваме! Ангели не съществуват.
-Но как така?
-Ти не си Ангел. Нямаш крила.
-Но аз бях! Не помните ли как ви помагах по време на суша, довеждайки дъжда?
-Не е вярно. Дъждът идваше сам.
-Не помните ли как лекувах децата ви, когато боледуваха?
-Не е вярно. Изцеляваха ги лекарствените треви.
-Не помните ли как събирах влюбените сърца, които се стесняваха да разкрият един друг чувствата си?
-Не е вярно. Хората сами съединяват сърцата си.
-Значи не ми вярвате?-разплакал се Ангелът.
-Не само че не ти вярваме, а смятаме, че си вещица.
-Но защо? Аз ви носих само добро!
-Не ни трябва твоето Добро! Ние сами знаем какво е Добро и какво Зло. Ти си вещица, дошла тук, за да ни изкушава …
Пребили я с камъни до смърт. Дяволът, виждайки това, се спуснал от върха на Планината в селото. Но било вече късно.
Ангелът умрял в ръцете му.
-Защо я убихте?-изригнал гневът му.
-Тя беше вещица!
-Но нима тя не ви каза, че е Ангел небесен?
-Каза ни, но ние не й повярвахме.
-Тогава ще ви се наложи да повярвате, че аз съм Дявола!

И до днес Ангелът лежи на върха на Планината, а Дяволът ходи на гроба му и с часове плаче над него, защото Злото не може без Доброто, както и Доброто не може без Злото, защото Любовта е вечна като Бог и Дявол.”

Мили хора, където и да сте – подайте си ръка, приемете доброто един от друг и както е казано: Помнете достатъчно, за да не се повтори, но и забравете достатъчно, за да продължите.

Плачете ли? Поплачете. Бог да прости тези, които ги няма вече! Да даде сила и здраве на живите! Част от щастието ми е някъде там, където и който има нужда от него. Поплачете, но и вярвайте в Доброто.

Филипина Храброва за БГ Медия Лондон



Етикети:
Категория BG Лондон, Споделено | 2018/07/10 последна редакция в 1:00 PM
Източник : Вести Лондон | Снимка : Google
1802 Прегледа
Коментари Добави Коментар
Реклама

Коментирай с Фейсбук

Ако сте харесали тази статия, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook , Twitter и Google, или да използвате нашия RSS фийд канал, за да четете винаги най-важните новини за Лондон, Великобритания и света.


--->