Приятно ми е. Не знам дали ще ви е интересно, но няма дълго да ви занимавам със себе си. Израснал съм в дом за сираци. Познато начало. Не ме питайте дали познавам родителите си. Не, не ги знам даже кои са. Живи ли са, здрави ли са, защо са ме оставили. Каквато и причина да са имали да ме оставят, вече не се сърдя на никого. Но когато израствах, бях много сърдит. С никого не исках да играя. Биех се с другите деца от сиропиталището. Ей така, на инат.
И кого, кого, по-слабите от мен. И мен ме наказваха, но издържах. Защото знаех, че пак ще си го върна. Тези, които са деца на съдбата, ме разбират. Бях гад, защото се чувствах силен. Исках да тормозя, за да си изкарам на някого „невероятния късмет“, че съм изоставено дете. И съм бягал от дома, и са ме връщали, просто ги докарвах възпитателите до лудост с мен. Ама какво от това. Исках си мой живот, чиито правила създавам аз. Не съм разбирал, че това не са правила, а наказания, които са само за мен.
Не знам как стана, но се сприятелих с едно единствено момче, беше по-малък от мен, слабичък, нямаше много сили в него. И изведнъж нещо ми просветна, че мога да го закрилям, не че той имаше нужда от закрила. Аз имах нужда да бъда в помощ на някого. И да има някой, на когото да съм необходим. Понякога сърцето просто се „отваря“, колкото и зъл да си. За съжаление Кирчо не беше здрав. Боледуваше, имаше някакво заболяване, което така и тогава не разбрах какво е. По-късно научих, че е можело да бъде спасен, но не са се намерили пари за операция. Имаше рядко сърдечно вродено заболяване. Говорехме си много с него. Само това имахме.
Нашите разговори. Че искаме да видим морето. И двамата. Да чуем шума на вълните, стъпките по пясъка, да събираме миди и рапани. Дори се осмелявахме да си представяме, че живеем там, далеч от мизерния дом. Щяхме да си имаме лодка. Да ловим риба. Ще я продаваме. Ще печелим. Ще бъдем свободни и щастливи. Най-важното беше да додрапаме до завършването и да отидем на морето. Да гледаме хоризонта. Там, където водата се слива с небето. Нали знаете, много приятно усещане, че си само ти с твоите мечти. Нищо друго. И си представяхме дори рибената чорба, която ще си варим. Ммм… никой не можеше да ни го отнеме това. Кирчо и аз се надпреварвахме в мечтите си. Всъщност, те бяха скромни. Но само мисълта за морето ни правеше силни, а мен – дори малко по-добър. Учителите помислиха в един момент, че има надежда за мен, че малко съм се кротнал.
Един ден, когато с него отново си представяхме нашия нов живот край морето, когато се виждахме вече като горди собственици на цели две лодки, с които да ловим риба, Кирчо се закашля много. До края на деня вече беше в доста тежко положение. Беше развил пневмония. Взеха го в болница, но след няколко дена, почина. Ей така, умря си и ме остави. Остави ме сам. И нещо в мен се преобърна. Изведнъж. Рязко. Вече я нямаше онази омраза към всички, че съм изоставен на произвола, без майка и баща. Вече не исках да отмъщавам, защото никой не ме е прегръщал и живея в дом за изоставени деца. Как абсурдно звучи само! Какво като са ме оставили. Аз имах моя живот. Бил съм благословен да се родя и да заема полагаемото ми място в света. Всичко зависеше от мен.
Не от някой друг. Ще порасна, ще направя всичко възможно да се измъкна от кофата за смет и да дишам моя въздух. Защото нещо може да ми е било отнето, но аз исках да се възнаградя. За моите страдания. За страданията на Кирчо, за това, че той живя само 13 години. Аз с моите почти 16 трябваше да оправдая доверието му, че един ден ще застанем пред голямата шир и ще живеем пълноценно. Моят малък приятел не можа да стигне до морето, освен в мечтите и сънищата си. Но аз му обещах пред себе си, че ще стигна и заради двама ни. Не спирах да мисля как сам ще си издялкам лодката и ще я кръстя на него, първият, който стигна до сърцето ми и преобърна живота ми. Не продължих с лошотията си. Дори сериозно се заех да наваксам с ученето. Защото имах мечти. Моята и на Киро.
Не усетих как се изтърколи времето. Опитвах се да помагам във всичко, исках да се науча на много неща. Доста време бях изтървал в глупави постъпки. Трябваше да наваксам. Трябваше сам да направя собствения си старт. Нямаше съпротива, имаше енергия и устременост. Аз не бях различен. Бях момче от сиропиталище, но вече не се наказвах, заради това. И установих, че никой не ме наказва. Моите заблуди и самосъжаления изчезнаха и бяха заместени от себеуважение и зачитане. Как не съм го разбрал досега? Човешкото его е страшно нещо. Самонаказвах се дълго за грешки, които не са мои. Но животът на Иван не е животът на неговите биологични родители, които и да са те. Той е само негов.
Вече съм влака. Уж голямо момче, мъж дори, а треперя. Ръцете ми потни. Тръпките побиват гърба с всеки изминат километър. Имам чувството, че сега се раждам. Че това, което, ще видя, ще бъде второто, истинско начало на моя живот. Притеснявам се за секунда дали нямам големи очаквания, но после бързо си повтарям, че няма такова нещо като големи и малки мечти. Те са толкова големи, колкото е голям Иван, колкото е голям всеки от нас, роден на тази земя. Последна гара. Всички се изнизват. Мен никой не ме чака. Красив момент. Не си въобразявам, въздухът е различен. Още километър-два и съм там. Боже, не ми се смейте, но все едно съм космонавт, стъпил на Марс. Дали това изпитват хората, сбъдвайки мечтите си. Пулсът ми ще изскочи. Кирчо, още малко и ще чуем чайките.
И небето се сля с морето. Въздухът ми свърши. Последното, което помня, преди отново да отворя очи, беше огромното синьо нещо, което препъна погледа ми. Сграбчих пясъка, за да съм сигурен, че не се лъжа. Премигнах. Всичко е тук. Нищо не изчезна. И морето, и хоризонта, и студеното зимно слънце. Момчето от сиропиталището беше сбъднало мечтите си. Неговата и на малкия си приятел. Иван беше готов за това.
Аз съм Иван. Иван, който няма родители, но с верен приятел горе на небето и с ясна представа как да започне новото начало на земята. С морето. Вторият живот можеше да започне. Точно сега.
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон
Актуална и полезна информация за Българите във Великобритания. Новини за Българите в Лондон. Списък с най-често задаваните въпроси за намиране на работа във Великобритания. Полезна информация при подготовка на документи за работа и престой във Великобритания.
Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?
БГ Медия Лондон е млада, динамично развиваща се, полезна и различна глобална дигитална, мултиплатформена кросмедия от и зa Българите в Лондон.
