Какво се договориха Дейвид и Доналд в Лондон?

date_range вторник, 2 февруари , 2016 person_outline Strumen Paunov
bookmark_border Етикети
equalizer 106 Прегледа  | comment Коментари
Cameron meets Tusk
ВЕСЕЛИН ЖЕЛЕВ

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск публикува днес чернова на решение на Европейския съвет, което да удовлетвори исканията на Великобритания към Европейския съюз преди предстоящия референдум дали тя да остане негова членка или да го напусне. Държавните и правителствените ръководители на 28-те ще се опитат да постигнат общо съгласие по проекта на среща в Брюксел на 18 и 19 февруари. Какво предвижда той? Предлагаме ви 13 въпроса и техните отговори.

1. Защо ЕС прави на Обединеното кралство това предложение?

Защото държавите-членки смятат, че за ЕС е жизнено важно да запази Великобритания като своя членка. Евентуалното ѝ напускане би увредило непоправимо европейския проект. Великобритания е третата по големина икономика в ЕС – 15 на сто от неговия брутен вътрешен продукт. Тя е една от двете ядрени сили в Европа и една от двете постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН между 28-те държави в ЕС. Отпадането на такава страна ще бъде тежък икономически, политически и репутационен удар върху европейската интеграция.

Великобритания е традиционно евроскептична страна. Тя е извън Еврозоната и Шенген, има изключение от общите политики в правосъдието и вътрешните работи, ползва отстъпка от вноските в европейския бюджет. Но и това се струва недостатъчно на противниците на Европа в нея,  чието влияние порасна в годините на кризата. Под натиск от евроскептичното крило на своята Консервативна партия и на еврофобите извън нея британският министър-председател Дейвид Камерън обеща до края на 2017 година да проведе референдум дали Обединеното кралство да остане в ЕС.

Като особен източник на загриженост в британското общество Камерън сочи увеличената имиграция, включително трудова миграция от бедните европейски страни и тежестта, която тя означава за социалните системи. Той заявява, че е за оставане в ЕС при „добра сделка за Британия“, която се надява да постигне на срещата на върха на ЕС на 18 и 19 февруари. Ако успее, се очаква да насрочи референдума за втората половина на юни.

2. Какви са основните британски искания?

Те са в четири групи: (а) за икономическото управление (бъдещите отношения между държавите в Еврозоната и оставащите извън нея); (б) за повишаване на конкурентоспособността на ЕС; (в) засягащи суверенитета; (г) за ограничаване на ефекта от вътрешната трудова миграция в ЕС. По-конкретно Лондон иска да не бъде правно обвързан с формулировката за „все по-тесен съюз“ в преамбюла на Лисабонския договор и да се даде възможност на националните парламенти да спират европейско законодателство. Правителството на Камерън настоява и за гаранции, че по-нататъшното интегриране на Еврозоната няма да бъде за сметка на равноправното британско участие в единния пазар и за сметка на финансовия сектор на страната му.

Великобритания призовава ЕС по-бързо да завърши единния си енергиен и дигитален пазар, да облекчи условията за правене на бизнес  като намали бюрократичната тежест върху фирмите и да сключи споразумение за свободна търговия и инвестиции със САЩ и други ключови партньори. В най-оспорваната част от исканията си Камерън се бори за ограничаване на част от социалните плащания на работниците от други страни на ЕС за четири години след като те започнат работа в страната му.

3. Какво предлага ЕС по различните групи искания?

(а) за икономическото управление (т.е.за отношенията между Еврозоната и страните извън нея) : Проекторешението съдържа набор от принципи, който изключва дискриминация възоснова на неучастие в общата валута. То изключва и вето на държавите извън Еврозоната върху решенията ѝ и върху по-нататъшната й интеграция. Към черновата е предложен и проект на решение за механизъм за прилагането на тези принципи.

(б) за конкурентоспособността. Тук черновата съдържа две декларации – на Европейския съвет и на Европейската комисия. Те съдържат ангажименти за опростяване на регулациите, включително чрез оттегляне на проекти и отмяна на съществуващи актове; последващи оценки на законодателството на национално и на европейско ниво; усилия за цялостно намаляване на регулативната тежест, особено върху малките и средните предприятия; приемане на цели за това в ключови области и конкретни ангажименти от държавите-членки и от европейските институции.

Към програмата на Комисията за подобряване на европейската регулация се прибавя и годишен преглед на бюрократичната тежест, който ще се занимава със съществуващото законодателство на ЕС. Комисията се задължава да направи специален механизъм за периодична проверка на съответствието на европейското законодателство с принципите на субсидиарност и пропорционалност – т.е. че ЕС се меси само там, където е необходим и доколкото е необходим. В тази проверка тя ще отчита мненията на Европейския парламент и на националните парламенти.

Декларациите призовават да бъде ускорена работа по завършването на работата по споразуменията за свободна търговия със САЩ , Япония и с ключовите партньори от Латинска Америка и от Азиатско-Тихоокеанския регион.

(в) за суверенитета: Проектоспоразумението признава, че Договорът на ЕС не обвързва Обединеното кралство с по-нататъшна политическа интеграция. Изрично е посочено, че формулировката за „все по-тесен съюз“ не означава, че ЕС ще получава все повече власт от държавите-членки и че той може да им връща част от компетентностите си.

Подчертано е, че такива промени могат  да стават само с промени в договорите на ЕС при единодушното одобрение на всички страни-членки. Подчертано е, че и досегашните договори предвиждат нееднаква степен на интеграция на всички държави – някои от тях имат изключения от прилагане на части от европейското законодателство.

Проектоспоразумението предлага механизъм, по който 55 на сто от държавите-членки (т.е. 16 на брой) могат да поискат спиране на разглеждане на европейско законодателство в Съвета на министрите – главния законодателен орган на ЕС. Може да са нужни и по-малко, ако в приемането на съответното законодателство участват по-малко страни, като се имат предвид изключенията, ползвани от някои.  За да спрат проект за законодателство парламентите на съответните държави трябва да изпратят мотивирани становища до страната натоварена с преходното шестмесечно председателство на ЕС, се казва в черновата.

Председателството поставя въпроса в дневния ред на Съвета на министрите, които, ако намерят въпросното проектозаконодателство за несъвместимо с принципа на субсидиарността, спират неговото по-нататъшно разглеждане, ако то не бъде променено, като решението за това се взема с квалифицирано мнозинство, пише в черновата.

Протокол номер 2 към Договора за функциониране на ЕС овластява и сега националните парламенти да искат промени в предложения за европейско законодателство. Комисията е длъжна да направи такива промени, ако една трета от държавите-членки чрез парламентите си поискат това. За областта на правосъдието и вътрешните работи е достатъчно искане от една четвърт от държавите-членки. Делът им се отчита, като всеки национален парламент според цитирания протокол има по 2 гласа. При двукамарните парламенти – всяка камара има по един глас.

г) за социалните плащания и свободното движение: Черновата предлага промяна на европейски регламент за свободата на движението, която ще включи защитен механизъм за държави, които изпитват „приток на работници…от изключителна величина и в продължителен период от време“. При този механизъм по предложение на Комисията Съветът ще позволява на съответната държава да „ограничи в необходима степен“ социалните плащания към възнаграждението на чуждестранния работник за период от максимум четири години. Ограничението трябва да бъде градирано от първоначално пълно лишаване от тези придобивки до постепенно даване на достъп до все повече от тях до пълния им размер в рамките на посочения срок.

4. Всички плащания ли засяга проекторешението?

Не. Става дума само за т.нар. in-work benefits. Т.е. тези, които работникът получава на работното си място. Що се отнася за надбавките за деца,  които не живеят с родителите си работещи във Великобритания, се предлага те да бъдат в размера, който плаща страната им на произход. Ако например българин е отишъл да работи на Острова, но е оставил децата си на роднини в България, детските, за които той кандидатства, ще бъдат същите, които му плащат у нас, а не полагащите му се в Обединеното кралтво.

5. Отнася ли се за чуждестранните работници, които вече са в Обединеното кралство?

Не. отнася се само за новопристигащите работници.

6. За неограничено време ли ще има право съответната държава да прилага тези ограничения?

Не. Те ще са разрешени за ограничен период от време.

7. Какъв ще е той?

Това ще се договаря тепърва и вероятно ще бъде решено на 18 и 19 февруари. В проекта на споразумението са оставени празни полета за първоначален период от x години с възможни продължения от y и z години. Полежат на договаряне и критериите за прилагане на защитния механизъм.

8. Съществуват ли сега подобни ограничения в ЕС?

Да, достъпът на граждани на новоприета държава-членка до пазара на труда на останалите страни в ЕС е ограничен за преходен период от пет години след присъединяването ѝ, продължим за две години, от тези държави, които желаят да го продължат. След изтичане на тези седем години, работниците на новоприетата държава се радват  на неограничен достъп да пазара на труда в целия ЕС. Той обаче не означава неограчен достъп до социалните системи на други те държави. В ЕС те са координирани, а не хармонизирани. И съществуващото европейско законодателство не позволява т.нар. „социален туризъм“, т.е. преместване в друга страна от съюза с единствената цел да се ползва нейната система за социална защита. Свободата на движение в ЕС не е неограничена. И сега държавите могат да я ограничават от съображения за сигурност, в интерес на публични политики или на общественото здраве. Незаетият европейски гражданин може да пребивава законно в друга държава на съюза, само ако докаже, че има от какво да се издържа там и че не е в тежест на социалната ѝ система.

9. Само за Великобритания ли  ще е този защитен механизъм?

Не. Ако бъде приет, ще могат да го прилагат и други държави, които изпитват засилен натиск от трудови имигранти от други държави в ЕС.

10. От кога ще може тя да го приложи?

Туск даде уверения, че това ще стане възможно най-бързо. Той обяви, че останалите страни от ЕС са готови да признаят веднага на Великобритания, че тя отговаря на критериите да приложи ограниченията.

11. Как ще бъдат отменяни ограниченията?

И това подлежи на договаряне в дните до срещата на върха.

12. Нужна ли е промяна на договора на ЕС, за да бъдат увовлетворени исканията на Лондон?

Не, казват европейските институции. Според тях тези промени са напълно възможни в сегашната законодателна рамка. Ако бъде одобрено от Европейския съвет, проекторешението ще стане правно задължително. Един ден то може да бъде включено в първичното законодателство на ЕС, т.е. в Договора му.

13. Окончателен ли е публикуваният днес текст?

Не, по него предстои дискусия преди и на 18 и 19 февруари.

http://www.clubz.bg/

Коментирай с Фейсбук

monetization_on Реклама

Последни Публикации

Търсене в сайта

Реклама

Реклама

Реклама

Работа в Лондон

Jobs from Indeed

web БГ Медия Лондон - Актуални новини за Великобритания и Лондон, безплатни обяви в Англия, вестници и списания в Англия