Как отнемат деца от родителите им на Острова

date_range неделя, 24 януари , 2016 person_outline Strumen Paunov
equalizer 1067 Прегледа  | comment Коментари
Споделете тази публикация във Фейсбук
LOndon

Случаят на българката Елисавета Попова, чиято дъщеря Меган беше отнета от съд във Великобритания, е само един от многото, които за пореден път повдигнаха въпроса за т.нар. „принудителни осиновявания“ на Острова.

Оказва се обаче, че родителите чужденци далеч не са единствената целева група на британските социални служби.

Деца се отнемат и на британски семейства. И то такива, при които условията за отглеждане на дете са повече от задоволителни, пише в свой материал „Дейли мейл“.

Такава съдба е сполетяла Уенди Тикър, която живее в голяма къща в Шропшир, има успешна кариера на главен счетоводител, любящ съпруг, две BMW-та, Мерцедес и 3 акра земя, на която отглеждат различни животни.

Внукът на Уенди бил повече от щастлив да тича на воля, да храни патиците и пилетата и да помага на баба. От 18 месеца обаче той не я е виждал. От май миналата година и дъщерята на Уенди – 21-годишната Шарлот не е виждала сина си.

Семейство Тикър твърдят, че са жертва на социалните служби, яростно настървени да изтръгнат едно дете от любящия му дом.

Уенди е част от нарастващия брой баби и дядовци, които твърдят, че семействата им са им отнети по абсолютно неоправдани причини.

Миналия месец същото се случи и на Греъм и Гейл Кърлул от Норфолк, чиито внуци били отведени без да им бъде дадено никакво обяснение.

След това дошъл случаят на Лий и Катрина Паркър от Есекс, които изгубили внучката си, защото социалните служби решили, че 7-членното им семейство е твърде голямо.

„Обичахме внука си страшно много. Щом може да се случи на нас, значи може да се случи на всеки“, заявява Уенди.

Всичко започнало през 2007 г., когато Уенди, която е разведена с бащата на Шарлот, се омъжила отново и семейството се преместило от Норфолк в Шропшир.

Тогава 14-годишната Шарлот отишла в ново училище. Била забелязана от 31-годишен мъж, който полицията и социалните служби подозирали, че е педофил. Двамата започнали връзка без знанието на родителите и малко след като Шарлот станала на 16 години, забременяла.

Въпреки че възможността за аборт била обсъдена, Шарлот предпочела да запази бебето. Социалните служби настояли за същото.

След като родила, на младата майка било предоставено държавно жилище и помощи. Тя се доказала като добра майка, която полага постоянни грижи за детето си.

Година по-късно, разделилата се с бащата на детето си Шарлот, започнала връзка с друг мъж, който я обичал и се грижел за детето й.

През септември 2012 г. обаче детето трябвало да бъде прегледано от лекар заради наранявания по гениталиите. Преди това то се къпало, както правели обикновено, с приятеля на Шарлот и си играело след това.

Уенди посъветвала детето да бъде прегледано от личния си лекар – нещо, за което по думите й ще съжалява през целия си живот. Момчето било насочено към друг специалист, който имал хипотезите, че подуването и нараняванията може да са или от нормално естество, или от външни обстоятелства, но не бил сигурен в нито едното.

Уенди и приятелят й прекарали нощта в болницата, а след това били помолени да напуснат без детето. След няколко дни разбрали, че ще има официално изслушване в съда, което ще реши как да бъде процедирано по случая.

Съдът отрежда детето да бъде настанено при приемни родители, които се оказват по-стари от баба му и дядо му. На Шарлот са й разрешени посещения 2 пъти в седмицата по час и половина.

Тя започва правна битка и дори й било предложено да обвини приятеля си за причинените наранявания по детето, като адвокати я съветват, че това може да й е от най-голяма полза. Тя обаче отказва, тъй като е убедена, че нито партньорът й, нито някой друг са направили нещо нередно.

Въпреки че вярва в невинността му, за да си върне сина, Шарлот прекратява връзката с мъжа до себе си и прекъсва всякакви контакти с него.

Следващата инстанция обаче отново разпоредила детето да не бъде връщано в дома му, въпреки че не била представена никаква медицинска експертиза, която да аргументира решението.

Финалното дело през май потвърдило, че детето ще бъде дадено за осиновяване, а Шарлот трябва да прекрати контактите си с него.

Когато майката обжалва, властите я обявяват за неуравновесена, използвайки срещу нея реакцията й на скръб, шок и гняв след обявяването на присъдата.

„Те решиха да ни го отнемат в момента, в който стъпихме в болницата. Те не искаха да съм добра майка, искаха осиновяване. Обичаните и спокойни деца са много търсени за осиновяване. Той е бил обичан, така че ще е лесно да бъде обичан отново. Ако наистина беше малтретиран, той щеше да е трудно дете, а кой би искал „повредена стока“?“, заявява Шарлот.

Целта на правителството е да увеличи броя на осиновените деца, за които държавата се грижи. Деца, които се връщат при родителите си или при любящите си баби и дядовци, не влизат в тази категория. Така, през 1995 г. броят на осиновените под 5-годишна възраст деца в Англия е едва 560, докато броят на тези, попаднали в полезрението на социалните служби, включително и върнатите при родителите им, е двоен. През 2012 г. бройката на децата, просто привлекли вниманието на службите, е относително същият, докато тези, дадени за осиновяване, са 4 пъти повече.

„Обсебеността за осиновяване разделя много семейства, само заради диктата на правителството“, заявява Джон Хеминг, председател на организацията „Семейства за справедливост“.

„Системата игнорира бабите и дядовците. Децата не биха били толкова травмирани, ако остават с тях, което е за предпочитане пред живота с приемни родители. Въпреки това, бабите, дядовците, чичовците и лелите нямам никакви права в съда“, допълва той.

Според запознати ръста на отнетите от семействата им деца е свързан с желанието за пряко финансово облагодетелстване от страна и на приемните семейства, и на социалните работници. Така приемни родители получават по 400 паунда на седмица за всяко дете, за което се грижат. Социалните служби пък получават по 20 000 паунда за всяко дете, което вземат „под закрилата си“. За мнозина тази система е добре работеща машина за пари, която всяка година отнема нови и нови деца от родителите им.

„Виждал съм как службите отнемат бебетата на жени, които са майки за пръв път, без те да са направили абсолютно нищо. Или защото все още не са наясно с всички неща около грижите за новороденото. Една социална работничка ми разказа как задейства процедура за отнемане на деца без причина, само защото началникът й й диша във врата да увеличи бройката си на взети деца, иначе ще бъде уволнена“, заявява мъж, който дълго време е бил приемен родител.

Броят на осиновяванията в Англия и Уелс е най-големият от 15 години насам с ръст от 10%. Над 5200 деца са били дадени за осиновяване миналата година.

В битката между семействата и държавата обаче има и случаи, в които родители, които не искат да се откажат от децата си и продължават да изразяват несъгласието си, биват наказвани от закона и дори влизат в затвора./Актуално

Намерете ни в Google+

Коментирай с Фейсбук

monetization_on Реклама

Спонсорирани публикации

Най-Четено

Реклама

Реклама

Работа в Лондон

Jobs from Indeed

web БГ Медия Лондон - Актуални новини за Великобритания и Лондон, безплатни обяви в Англия, вестници и списания в Англия