Само след малко ще дойде редът на една много интересна случка.
Дали се разпознаваме и какво виждаме у другите. А как го виждаме е въпрос на имане на сърце.
Преди случката ще се върнем доста назад във времето. Ето откъде започва всичко с композирането. Може на някои да е известно, но създаденото преди много години е твърде интересно, за да го оставим само в историята.
Гуидо Д’Арецо (990–1050) е човекът, чийто уникален ум сътворява музикалните ноти. Това, казват свързаните с музиката, не са просто седем знака, чрез които да координираме слуха си, а цяла нова азбука на звуковете. Д’Арецо е един от най-големите музикални теоретици на Средновековието. По време на обучението си в бенедиктински манастир монахът забелязва как певците се затрудняват при запомнянето на литургичните песнопения. Затова измисля система от знаци, чрез които музикантите да се ориентират за правилните тонове. Нотите били изобразени върху четири успоредни линии, всяка от които съответствала на определен тон, отбелязан в началото й с буква. Тогава те имали квадратен вид, но днес успоредните линии вече са пет, а формата им е овална. На всяка от седемте ноти Гуидо дал име: ut, re, mi, fa, sol, la, si. Това били първите срички от химна за свети Йоан Кръстител:
UT queant laxis
REsonare fibris
MIra gestorum
FAmuli tuorum
SOLve polluti
LAbii reatum
Sancte Ioannes.
Преведени на български език те означават:
До – Dominus – Господ
Ре – Rerum – Материя
Ми – Miraculum – Чудо
Фа – Familias Planetarium – Седемте планети, т.е. Слънчевата система
Сол – Solis – Слънце
Ла – Lactea Via – Млечен път
Си – Siderae – Небеса.
Нотите на Д’Арецо са език. Езикът на музиката. Няма как да не се съгласим. А тя, наред със словото, е един от най-добрите начини за общуване между хората. И ако всичко това досега беше история, какво идва след нея. Музиката вече логично продължава съществуването си чрез композиторите, ползващи нотите на Д‘Арецо, чрез музикантите, пеещи и свирещи мелодиите на композиторите, чрез слушащите я, т.е. цялото човечество. Този език няма нужда от превод. Оставяме го да ни владее, да ни изпълва, да ни прави компания, да го танцуваме. И да го пеем. Дори и само под душа.
Езикът на чувствата ни, започнал съществуването си от знаци, вече като лава е завладял територии. Нас. Реагираме по различен начин, имаме различни предпочитания и всеки го говори със собствения си акцент.
Ето я и случката.
Мъж се настани в метростанция на Вашингтон и започна да свири на цигулка. Беше студена януарска сутрин. Той изсвири шест произведения на Бах в рамките на около 45 минути. През цялото това време в час пик преминаха над 1100 души, повечето от тях на път за работа. Изминаха още три минути и мъж на средна възраст забеляза, че свири музикант. Той забави крачка и поспря за няколко секунди, след което отново забърза, за да хване разписанието. Минута по-късно, цигуларят получи своя първи долар – от жена, която дори не се спря, а продължи своя ход, подхвърляйки сумата. След още малко, някой се облегна на стената, за да го послуша, но мъжът погледна часовника си и отново пое по пътя си. Очевидно закъсняваше за работа. Този, който прояви най-голям интерес, бе едно три годишно момченце. Майка му го подръпна забързана, но детето спря да погледа цигуларя. Най-накрая майка му го дръпна по-силно и детето продължи да върви, извъртайки главата си назад през цялото време. Това се повтори с още няколко деца. Всички родители без изключение пришпорваха децата си да продължат да вървят. В следващите 45 минути музикантът продължи да свири, а само 6 души спряха и постояха за малко. Около 20 от тях му дадоха пари, но продължаваха да вървят в същата крачка. Той събра точно 32 долара. Когато приключи с изпълнението си и настъпи тишина, никой не разбра. Никой не аплодира.
Никой не знаеше, че цигуларят бе Джошуа Бел, един от най-талантливите музиканти в света. Той току що беше изсвирил едни от най-изумителните произведения писани някога на цигулка струваща 3.5 милиона долара.
Два дни преди изпълнението му в метрото, Джошуа Бел препълни зала в Бостън, където средната цена за билет беше 100 долара.
Историята е съвсем истинска. Тайното изпълнение на Джошуа Бел в метростанцията, организирано от Washington Post, е било част от социален експеримент за възприятията, вкуса и приоритетите на хората.
Цялата концепция на експеримента в обичайна обществена среда, в необичаен час, е да се даде отговор на въпросите:
Забелязваме ли красотата? Спираме ли да я огледаме и оценим? Разпознаваме ли таланта в една необичайна ситуация?
Започнах с малко история на музиката, завършвам с музика на историята. Какво слушате сега…
Филипина Храброва за БГ Медия Лондон
Актуална и полезна информация за Българите във Великобритания. Новини за Българите в Лондон. Списък с най-често задаваните въпроси за намиране на работа във Великобритания. Полезна информация при подготовка на документи за работа и престой във Великобритания.
Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?
БГ Медия Лондон е млада, динамично развиваща се, полезна и различна глобална дигитална, мултиплатформена кросмедия от и зa Българите в Лондон.
